Семейни истории

Ще го напусна, макар да го обичам...

Сподели
Здравейте!
В последно време си задавам доста често въпроса, човека до мен ли е правилният за мен? Това любов ли е? Какво ме задържа тук? Мисля, че почти съм взела своето решение, просто ми трябва още малко време за да мога да си стъпя отново на краката финансово.
Ще бъда по-обстоятелствена с цел да имате по- ясен поглед над нещата. Споделям историята си тук, целейки да получа безпристрастно мнение. Как бихте постъпили вие самите намирайки се в моята ситуация, или пък попадал ли е някой от вас в аналогична ситуация?
Имам дете от минала връзка, което е на 10 г. в момента, и не е виждало баща си, разделихме се още докато бях бременна. Отгледах го с помощта на родителите ми, за което съм им безкрайно благодарна. С течение на времето си стъпих на краката, започнах работа и водих щастлив живот, недопускайки никой мъж до себе си. Преди 5 години, срещнах мъж който ме накара да трепне нещо в мен, и след всяка следваща среща аз се привързвах все повече към него. Той беше всичко това което съм искала, мил, любезен, отговорен, здраво стъпил на земята, мъж държащ на думата си, даващ всичко за човека до себе си, подкрепа, любов, разбиране. Три години бяхме заедно и аз не съм срещала отношение което да ме нарани, за това време той се отнасяше перфектно със сина ми, казваше, че детето не му пречи да сме заедно, че то е част от мен, и множество други неща, които ме размекнаха до неузнаваемост. Той знаеше, че детето ми е на първо място, винаги се е съобразявал с това. Три години след нашата връзка, той поиска да си имаме наше детенце. Казах си, познавам този човек от толкова време, отнася се добре със сина ми, през тези години не съм видяла лошо отношение, носи ме на ръце... да и аз исках да имаме дете, но ме беше страх. Беше ме страх, че нещата може да се променят след появата на наше дете, споделих му страховете си. Винаги се разстройвах когато заговорим на темата бебе, а той ми повтаряше, че никога няма да си дели децата, че всичко ще е както сега и детенцето ми няма да е лишено от нищо, той ще продължи да се отнася с него така както и към своето дете, че не е важно за него че не му е биологичен баща, важното е че той ще го отгледа като баща. След няколко месеца забременях, заживяхме заедно тримата, и всичко беше перфектно. Малко след като се роди детето ни, обаче той се промени, стана друг човек. Започна да се държи така, все едно той коли, той беси. Сина ми беше игнориран, и той като че забрави, че аз имам две деца. Започна да ми се налага за всичко, моята дума не се чува, като че не съм му жена, ами само някой който му е родил дете. С тон ми се казваше:
- няма да ходиш на родителски срещи на сина ти, ти имаш бебе, какво е това
- виждам сина си само събота и неделя, тъй като на мъжа ми му се наложи да работи до късно и не може да го взима от училище което е в квартала на родители ми, затова през седмицата те се грижат за него, защото казвайки му, че аз ще поема грижата по воденето и прибирането му, той ми отвърна, че нямало да му разкарвам детето с колата, че ми е достатъчно два дни в седмицата да го виждам.
- за р. д. на сина ми, каза че не може да го празнуваме защото съм живяла у тях и трябвало да се съобразявам, защото аз не съм си била у дома, да съм го направила при родителите ми, казах му, нали сега това е нашия дом, нали сме семейство - не може, аз не позволявам. Стана ми много тъжно, тъй като това е на детето ми празника, ден който то с нетърпение очакваше, и нямаше търпение да покани приятелчета, а трябваше да му кажа че няма да празнуваме, защото не ни се позволява
- не можех да си каня гости, поради същата причина, и не само гости дори и родителите ми са идвали едва 3 пъти само с поводи разбира се, като се роди детето, погачата и рожденият му ден - не съм си у дома. Исках от време на време да се виждам с някоя приятелка, да си кажа две приказки, малко да разпусна, по цял ден сама с бебето всяка мама знае как е, и затова през деня когато сме сами с бебето, за да не му пречим, да поканя приятелка да види бебето, да се видим и ние - не можело. Не може и аз да отида да ги видя, защото съм нямала да разкарвам детето му, напред назад. В случаите, в които съм го убеждавала да излезем някъде извън квартала с колата, се започва, ама прецени нещата, ама навън може да завали, ама прибери се еди кога си, с две думи с 100 уговорки, което мен ме спря и да си правя труда да се опитвам да излизам някъде, знаейки през какво ще трябва да мина за нещо съвсем елементарно.
- откъсна ме от родителите ми, приятелите ми, и всичките ми близки
- започна да ме обвинява, че не съм добра майка за детето му, тъй като съм обръщала внимание на сина си, а той бил голям вече
- започна да ми се говори, че трябва да съм благодарна, че ме направил човек, че ми дал покрив / като, че аз покрив съм нямала и не съм била финансово независима, преди да излезна по майчинство/
- започна да се вглежда в всевъзможни неща, само и само за да ми вгорчава живота: не съм си гледала домакинството, не съм хранила правилно бебето, то трябвало да яде това и това и множество всевъзможни глупости
- когато един ден ми се обадиха, че баща ми е в Пирогов, аз въпреки забраните да возя бебето в колата без негово съгласие, хукнах притеснена и му казах да ме чака на НДК, да му оставя детето, че аз отивам в Пирогов да видя какво се случва. Това пак беше грешка явно. На сутринта след като дори не ме попита какво става, как е баща ми каза: Ти нормална ли си, да се отнасяш така с детето? Попитах как? - ! Да я изкарваш болна/хрема от зъбите, а навън беше 13 градуса и детето е в колата, не мисля че нещо би му станало, возейки се, но явно аз не съм добре/, да ми я мяташ като чувал /аз преместих столчето за кола, дадох му детето, водата, казах кога е яла и мисля че беше напълно достатъчно, имайки се предвид че баща ми е в Пирогов и ме чака, а аз не знам на кой свят съм/. Обвини ме, че застрашавам детето си /все едно съм тръгнала на почивка а не към болницата/
- почнаха се чести кавги заради сина ми, едно че спря да съществува за него, ами в случаите в които му обръщаше внимание, то беше за да му направи забележка - като правил ку-ку на бебето с одеялото щял да го задуши /разбира се баща му може да си играе с нея така/, сина ми я хвана за крачетата - а той, щял да му извади ставите. Стигна се до там, че сина ми преди да види сестра си той питаше дали може да я види. Не влизаше в стаята да види сестра си, ако аз не съм там.
Имам още множество примери, но няма да пиша роман все пак. Последната изцепка. обаче просто преля чашата ми на търпение.
Сина ми направи клипче от снимки за сестра си, от което ми стана много мило. Качваше снимки хронологично от раждането и до сега, и всяка придружена с коментар - изписването на бебето, бебето на плажа за пръв път, първа разходка навън, но на снимка на която бяхме четиримата - беше написал - бебето, мама, аз, и баткото / така се обръща той към него/, от това мъжа ми се взриви и излезе. Попитах го какво му става, а той ми отговори че на бебето той е баща, аз му казах че сина ми го пише от негово име, и затова е писал баткото. Той започна да крещи, че сме комплексари, че му писнало от нас, и или ще се държим както той иска, или да сме си събирали парцалите и да ни няма. След малко каза, да събирам багажа на сина си, че той него явно не го уважавал и да го заведа при родителите си, не го искал в къщата си. Аз се взривих, и му казах, че ако си тръгне той, аз съм след него, а също така и бебето идва с мен, аз няма да оставя нито едното нито другото си дете! Каза ми, че детето му никога съм нямала да му го взема, да съм се махала със сина ми и него да съм си гледала.
Болно ми е, разкъсвам се постоянно в старанието си да му угодя, но все не се получава. Чувствам се наранена, използвана и предадена от човека към когото имах безрезервно доверие и обичам. Жертвах всичко в името на това да сме щастливи, но явно не си е заслужавало. Мисля си, че всичко е било само за да му родя дете. Последната случка обаче, ме накара да взема своето решение... ултиматуми повече не приемам!
Надявам се не съм ви отегчила.
Благодаря, че Ви ме изслушахте!

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (3)

  • #3 от Анонимен 04.05.2016, 15:21 Колко жалко, такива лъжливи и измамливи хора( мъже).
    Как може, това е ужасно отношение.
    Срамота
  • #2 от Мъж 06.02.2016, 17:02 Първо - говори с адвокат! Още утре. Той най-добре ще ти каже какви опции имаш и как трябва да действаш.

    Но като цяло: опитай се да събереш някакви доказателства за неговото отношение към теб. После подай молба за развод и поискай самостоятелно попечителство над бебето. Очевидно тоя тип е полудял, така че нямаш избор, ако не искаш дъщеря ти да израстне с безумни комплекси. По принцип съдът в повечето случаи е на страната на майката (не че би трябвало да е така, но в този случай ти е добре дошло), но кой знае.

    След като подадеш молба за развод, при такива обстоятелста, би трябвало да можеш да се изнесеш с децата, без това да е противозаконно (но пак: говори с авдокат). Остани в някоя приятелка и бъди готова да звъниш на полицията, в случай че разбере къде си и реши да дойде да се обяснява.

    Не губи повече време за размисли, действай и късмет!
  • #1 от Жена 05.02.2016, 17:49 Напусни го без да се замисляш. Човек, който не е наясно със себе си няма място до никого. Мисли първо за децата, това е твое задължение като майка. Психическия тормоз който упражнява над теб също може да бъде наказан. От опит ти казвам, че такива хора не се променят.