Семейни истории

Разкъсано семейство

Сподели
21 години живеех с брат ми, майка ми и нейния партниор. Тя скъса с партниора си след 20 годишна връзка, понеже той беше прост мръсник, които не знае как да обича жена и я тормозеше психически почти всяка нощ когато бяха и двамата пияни, а и през деня не беше читав. Аз и брат ми не се месихме от уважение към майка ни до деня в който разбрах, че са скъсали и тя е започнала връзка с техен общ приятел, а той почна да я тормози пак и да я изкарва, че му е изневерила. Тогава станах над масата и му казах, че ще обърна масата върху него. Исках той да разбере, че винаги синовете и са били мъжете в къщата, а не той. Но тази тема не е важната тук. Важното е след това. Надявах се, майка ни да поживее поне временно с нас на спокойствие, без да има кой да я мачка психически. Но това не можа да се случи, защото след като е скъсала с предишния си партниор, веднага се залепи за друг партниор. Между другото разбрах, че тя е в критическа и има нужда от мъжка подкрепа. От 2 години вече, тя не живее при нас и аз много страдам, защото семейството ми се разкъса. Само брат ми е при мен, но той е цял ден или цяла нощ на работа. Липсва ми старото семейство. С брат ми не съм съгласен като ми казва, че трябва да приема сегашното ни положение. Той е станал безчувствен и избухлив, може би не толкова защото гледа агресия в интернета, а защото израстнахме под един покрив с онзи тип, които тормозеше майка ни. Майка ни идва да ни сготви, защото с брат ми не умеем да готвим всичко. Но това че тя идва за бързо не ми е достатъчно. Липсват ми моментите, в които цялото семейство сутрин пием кафе или гледаме филм по телевизията. Тя ми казва да излизам повече и да си намеря приятели. Значи тя заживява другаде, а аз останах без семейство. Тя е щастлива там, а аз тук - не. В такъв случай казах на майка ми, че тя е направила избор. Заради една критическа, ми се разкъса семейството. Казах на майка ми поне да се съберем с нейния приятел под един покрив. Въпреки, че аз не понасям, защото ми открадна майката. Имам нужда от семейство. Живота ми даде урок, че семейството е много важно нещо, но каква файда като сега съм без семейство и то не по моя вина ? Дайте ми съвет, мога ли и трябва ли да се опитвам да върна майка ни при нас, да си върна старото семейство, семейството по кръв ?

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (2)

  • #2 от Мъж 21.01.2018, 19:22 Според мен е време да пораснеш.
  • #1 от Анонимен 17.01.2018, 19:33 И какво искаш да ти кажем сега? Да заместиш приятелите на майка ти, ти, или брат ти, или двамата заедно? Пич, ако е вярно, че си на 29 години, време е да пораснеш. 29 годишните не живеят с майките си, освем ако са тотални неудачници. Майките им живеят при семействата им, ако са мъже на място.