Семейни истории

Мъжете и домакинстването

Сподели
Здравейте
Интересно ми е, Вашите мъже помагат ли в домакинската работа? Чистене, пране, готвене, подреждане и пр. ?
И изобщо, какво е Вашето мнение, трябва ли да го правят?
Моля отговарящите дами да посочват дали работят или не.
Извинявам се ако има такава тема вече
Моето мнение ще изразя по-късно.

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (2)

  • #2 от Анонимен 18.06.2017, 13:31 Аз съм мъж на 43г. и помагам в домакинстването. Чистя, подреждам, мия прозорците, готвя понякога, простирам. Не е проблем, че помагам на жена си.
  • #1 от Мъж, 55 години 12.05.2017, 13:30 Нищо, срамно няма в това да помогнеш в домакинството и на жена си. При днешното динамично време това просто е наложително. Като по-млад не обръщах внимание на тази подробност. Но не може единият да си пие ракията, да седне наготово на вечеря и вечерта да иска путка и други неща и като не му обърнат внимание хоп станало световен проблем. От само себе си се разбира че ще помогнеш с нещо. Я боклука щя изхвърлиш, щя напазаруваш, ако трябва ще наготвиш.
    Не е кой знай каква философия да пуснеш пералнята или миячната машина.
    Приятел мисли си каквото искаш но ще споделя само едно :
    В далечната 1990год потлеждахме към Европа и напускане на България. Бяхме млади с два малки деца. С жена ми постоянно пътувахме в чужбина докато си уредим нещата и документите. На практика единият стоеше в България при децата, а другият уреждаше нещата. Разбирай за по месец, два аз или жена ми винаги единият липсваше от дома.
    При това положение говоря конкретно за себе си се научих и да готвя, пера, чистя гладя да подържам къщата чиста и спретната и всевъзможни работи плюс да гледам две деца, да са чисти, спретнати, нахранени и задоволени. Да ги изпратиш на училище да ги посрещнеш и така нататък. Особено в началото съседките бяха вдигнали ръце от мен. Хем исках от тях съвет, хем исках и да ги наеба. В повечето случаи успявах, и комбинирах полезното с приятното. Така че нищо ново под слънцето. На този етап съм доволен и благодарен и на жена ми и на бившите ебливи съседки за всичко на което са ме научили.
    С малко допълнение, че проклетият ни български манталитет и голямото ни его особено при нас мъжете, че се правим на голямата работа а нямаме и ни най-малкото покритие за това, но под достойнството ни е да помогнем в къщната работа и на жена си. Нямам намерение да обиждам никой и нямам такива мисли, но това е просто една констатация.