Сподели
Здравейте,
имам син на 24 г. , който си има приятелка. С тях планирахме полуслужебно далечво и скъпо пътуване. Тя се отказа буквално часове преди да бъдат платени билетите и пътуването. С мъжа ми не скрихме негодуванието и обидата си. От тогава приятелскете отношения между нас и тях се обърнаха на 180 градуса. Синът ни имаше претенции към нас защо не сме я поздравили за 8-ми декември, защо не питаме как е, защо при телефонен разговор с него не казваме предай поздрави. Нещата се влошиха когато със съпругът ми си казахме мнението, че на Бъдни вечер той трябва да си е у нас, а тя у тях (живеят заедно, но не са женени). Позволих си (отчитам грешката си) да и се обадя и да и го кажа. Резултата - баща му му се обажда на 21. 12 и го пита дали ще помогне в работата (сина ни работи в семейната ни фирма) че има проблеми, а той му отговори "не напускам. Гледайте си живота" Така преминаха празниците - те на една страна, ние на друга. Започна да си търси работа. "Помагаше" му бащата на момичето (изпрати му модел на CV и мотивационно писмо). Синът ни се обажда на приятел и братовчед на мъжа ми с молба да му намерят работа. В края на януари решихме и отидохме при родителите на момичето (имахме съмнение, че доста неща за взаимоотношенията между нас и младите не знаят или са им предадени преиначено). "Проявиха" разбиране. Показаха загриженост и съпричастност. Бащата на девойката организира среща между трите двойки - сина ни и тяхната дъщеря, аз и съпругът ми и той. Беше един 5-часов мъчителен и затормозяващ разговор. На постоянното питане на баща и "Какво ще правим?" съпругът ми каза: "Те трябва да решат дали искат да сме част от живота им и по какъв начин". В крайна сметка нищо не се промени. Не се чувахме, не се виждахме. Между временно успяхме да "предотвратим" започването на работа на сина ни в една фирма. Да предотвратим" - просто му изпратих линк към сайт в който бяха публикувани мнения от 2013 г. към момента за фирмата към която се канеше да започне работа (не плащали, използвали хората за по 1 месец, били аругантни и т. н) Тогава синът ни помоли ние да му намерим работа (бизнесът ни е консултантски и клиенти са ни над 500 фирми). При едно от посещенията на сина ни при баба си, баща му му каза че отново, че вратата на нашия дом е винаги отворена за него (сина живее в София, а ние в провинцията в един и същи град с баба му. И когато идваше в града спеше при баба си, защото нашия дом не го чувствал вече като свой защото сме спали в неговата стая на леглото му), както и че може ако иска да се върне на работа във фирмата. Така и стана. Върна се след пъзарлъци - ще работя от понеделник до четвъртък и се прибирам в София, да ми се плаща на седмица, 1000 лв заплата (изплаща ме му кредит, осигуряваме го като управител и ползва безплатен телефон). Започна работа и уж всичко беше ок. Спеше при баба си, пребираше се в четвъртък в София и се връщаше за работа в понеделник със служебна кола (личната му е повредена и се очаква ние да я поправим). Чисто служебни отношения. Не крия, че смятаме че момичето не е читаво (извинявам се за израза) и не му влияе добре (синът януари не си взе изпитите и прекъсна магистратурата си). От лятото имам съмнения че и при нея нещата с университета не са много чисти. Възползвах се от това, че имам факултетния номер и ЕГН-то и влязах в личната и уеб студентска страница (знам, че не е редно, даже е престъпление). Оказа се не само че е проблем, ами голям проблем - загубила е студентски права за 3 годинни в 5 курс, 10 семестър. Запитахме се дали той (сина) знае, дали баща и знае. Решихме открито да го попитаме. Той каза, че няма такова нещо; тя си ходи на стаж и всичко е ок. Казах му: С риск да не ме погледнеш до края на живота си, виж това и му показах снимка от уеб страницата и. Той отговори че това не е вярно, че са глупости, че щял да провери и да разбере как стоят нещата. Също така му казах, че се съмнявам, че родителите и знаят и ще им кажа. След няколко дни направих друго нередно нещо и сина разбра за това - влязох и видях чата във фейсбук между него и приятелката му. Мисля, че моя грях е нищо в сравнение с това което видях - ние с баща му сме боклуци, гади и се от нас, и баба му е вещица, ние гледаме само за сестра му, искай им пари, да поправят колата, като отрязва да отрязва всички и подобни. Сина ни не само че не и казва да не говори така за близките му, ами и приглася и отделно и се оплаква, че едвам издържа в "тъпия офис, с тъпите гадни документи". В чата когато не "Плюят" срещу нас другото е че тя много го обича, няма да го пусне, тя е тази която единственно го обича, че са родени един за друг, че двамата са върха и прочие. Сега сме в изходна позиция - не се чуваме, не се виждаме. Те двамата са в София на квартира, очакващи помощ от нейния баща, търсещи работа и той не контактуващ нито с нас, нито със сестраси, нито със роднини. Сина ни не беше това което е. Държи се, мисли и постъпва сякаш е омагьосан (смея да кажа, че съм здравомислещ човек; и аз и баща му). Боли ме и като родител, боли ме и за това, че мисля, че е заслепен и си обрича бъдещето на провал.
Извинявам се - дълго е съобщението, но мисля, че иначе не бихте могла да разберете проблема.
Моля Ви, за коментар и съвет.

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (0)