Сподели
Здравейте! Пише ви момче на 24 години много нещастно! Нещастен съм защото нямам приятелка! Моето семейство все ми казва, че имам всичко, сестра ми и нейният приятел ми казват същото. Да така е имам лаптоп - за което съм благодарен, че сестра ми ми помогна финансово; има смартфон; скоро си купих фотоапарат благодарение на семейството ми. На последък семейството ми все ми повтарят да си намеря гадже, но аз все не мога да я намеря.
Вътре в себе си усещам една празнина защото нямам момиче до себе си (любовта в живота ми). Живота е пред мен, но все пак годините си вървят. Миналата година завърших учителското си образование и започнах работа в едно малко общинско градче, но иначе живея в едно малко село в този общински град.
Имам апартамент в градчето обаче живея в това малко село защото заплатата ми е малка и не мога да се издържам сам. Мислех си, че като се върнах отново в моето населено място и, че като започна работа ще се промени, но уви. Преди в това село имаше младежи и се събирахме, а сега населението остана застаряващо, в града където работя положението е също, няма развитие. Тази година отново ще работя в този град защото е трудно да си намериш работа в учителската професия и то млад като мен. Заедно с работата аз записах от миналата година и магистратура защото с бакалаварското образование трудно не мога да взимам пълен норматив от часове. Тази магистратура я записах насила защото родителите ми ме накараха, аз исках друга магистратура каквото самият аз се чудех какво да запиша. Сестра ми работи в областния град, та тя успя да си намери работа в медицината, нашите и помогнаха да си купи апартамент, аз, баща ми, приятелят помогнахме и направихме страхотен ремонт на апартамента.
Обаче нещо на мен не ми върви! Търсих обяви в сайтовете за работа, гледам в регионалния инспекторат по образованието обаче нищо. Много съм потиснат от това, че нямам приятелка. Стоя в това забутано село, лятото работя в тоя глупав двор, трудно е да си намеря работа в по-голям град. Иначе аз постоянно пътувам заедно с моята сестра и нейният приятел, ходили сме къде ли не в страната. В университета съм имал възможност да контактувам с много момичета, но само един обикновен разговор и до там. През тази година съм станал много груб към родителите ми и сестра ми и нейният приятел. Карам се за дребни неща: започнах все да казвам, че не искам да ходя на почивка с сестра ми и нейният приятелят; казвам на сестра ми, че не ми пука за нея, а всъщност е точно обратното; карам се на майка ми да намалява двора защото аз няма вечно да се занимавам с него. Скоро помагах и за ремонта на банята в апартамента на моята сестра но без желание. Има и нещо друго радвам се, че ми помагат финансово моите родители но ме дразни това, че все още ми казват какво да правя за някои неща. Отдавна съм направил пълнолетие и искам да се чувствам по-самостоятелен, може би защото като малък постоянно бях болен, но вече станах голям и съм добре и искам да взимам решенията сам.
Омръзна ми от тази тъп обстановка! По някога на право не издържам и се чудя защо съм се родил? Идва ми да се самоубия! Ако още повече стане гадна обстановката, до година напускам тази работа, напускам магистратурата записана на сила, хващам си багажа и отивам в областния град при сестра ми или в друг и въобще няма да се занимавам с никого. Аз не искам просто гадже! Аз искам момиче с което да си лягам вечер и да и казвам, че я обичам, не да си лягам всяка вечер сам. Да се събуждам до момиче прегърнал в леглото, а не всяка сутрин да събуждам отново сам и да се питам днес същото ли ще бъде? Да имам момиче което да ме прави щастлив всеки ден, да ме обича истински, да ме харесва такъв, какъвто съм, да си помагаме взаимно в трудни и хубави моменти.
Искам да има свой партньор в живота, а не все да стоя с нашите или пък да се влача като отчужден на всякъде с сестра ми и нейният приятел.

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (0)