Семейни истории

Влиянието на скандалите, обидите и семейното насилие върху децата

Сподели
Имам дете на 6 години и тя ме кара да се замислям, да чета за възпитанието. И се замислих за отпечатъка от моето детство.
Спомних си за свободния изказ, за липсата на съобразяване с речника пред децата. Това как баща ми ми показва всяка жена и ми казва как това може да ми е следващата майка като начало. Още не мога да разбера защо ме намесваше.. Понеже тогава живеехме в Дружба, открих кв. Княжево, не заради това, че имахме фамилна къща тук, а защото си хвана гадже тук. После имаше и една рускиня наемателка с момиче на моята възраст. Да не казвам вечер на какво ставахме свидетели ние децата. И този човек, преди седмица-две ми казва, че възпитаните хора поздравявали... Чудех се как да му благодаря за възпитанието ми през първите ми седем години.
Имам и малко по-кошмарни спомени. Спомням си как хвърчат ножове и чинии и пиянските му изцепки, как при скандал майка ми го бутна и си ходиха с пребитата комшийка заедно в болницата.
Добре, че родителите ми се разделиха, защото ако се впусна в подробности за тези спомени... Лошото, обаче е, че се събраха. Аз като дете не разбирах много и се застъпвах за баща ми. Беше като повечето...
Преместихме се в „Овча купел”. По едно време майка ми не работеше, след това баща ми. Но той отиде в Германия, след това си направи фирма. Роднините ми ни предотстъпиха къщата на Княжево, да я ползваме и ужким всичко потръгна. Но човека по едно време спря да се прибира или ако се прибираше беше озлобен, крещеше. Понякога не спираше по цял ден, а майка ми, като спокоен човек не му обръщаше внимание. Оттогава заобичах тишината. И честно казано, за да не слушам скандали почнах да излизам с момчета дотам, че се пренасях в тях направо.
Като забременях не получих кой знае каква помощ, освен че след година баща ми си хвана любовница, тя роди и той се разсъди, че реших да подаря една количка на комшията, вместо на него. Помощ не видях.
Сега и за бившия съпруг. Забременях и в третия месец започна кошмарът. Сбихме се и влезнах в „Тина Киркова” за задържане. В комбинация с всички хормони с ядът, с миналото, с което се сблъсквах... Въпросите, бъдещето... в главата ми беше пълна каша. Аз не исках детето ми също цял живот да иска да избяга, точно като мен. Но беше късно.
Мина известно време и започнаха скандалите. Самовглъбих се в себе си. Живеех с човек, който единствено можеше да чупи, руши, беше свикнал цял живот да се върви и чисти след кочината, която създаваше. Не ставаше от компютъра, играейки на игри. Вече бях изгубила надежда и желание за живот. Изпитвах яд на себе си, че съм попаднала в същата ситуация, от която бягах. И тогава получих предложение да замина за работа в Холандия за месец. Стоях там 20 дни, отпочинах си. С пристигането се оказа, че съм ориенталска танцьорка, което малко ме шокира. Но го приех от позитивната страна. Поне можех малко да отдъхна, видях страна, в която не бях била.
Като се върнах нещата не се бяха променили и пак попаднах в ужаса. Вече бях премислила и бях сигурна, че искам детето ми да живее в спокойна тиха среда, без скандали и взех решение да се разделя с бащата.
Понеже бяхме теглили заем с бившия ми съпруг, той го плащаше и не можеше да помогне. Но казваше, че ако може би го направил за детето. И така ме убеди да преподпишем заема, за една година да плаща минимална вноска, за да може поне дърва да вземе и детето му да не студува. Тази студена зима просто я запомнихме. Да не говоря за заплахите, че ако съм си била намерела друг, щял да ми счупи капачките и други подобни.
Разведох се. Един ден се обади бащата. Не беше датата за взимане, която е в решението за развод и аз казах, че си имаме други планове. Дойде, нападна ме пред детето. Дотам, че и аз и тя имаме съдебно медицинско. И казва, че най тъжните и спомени са:когато с баща й сме се били и когато била с него при майка му и той бил, чупил, плюл, карал се е с нея.
И това ли трябваше да вижда тя всеки ден?
През последните две години ми беше трудно да се справя с неща започнати по-рано, с учене, работа, с това, че майка ми през деня работи, а от няколко дни-на две места... Ето аз исках работа в офис от 9 до 18 часа. Но днес детето ми е вкъщи, защото детската градина е в карантина. А дори и повечето места са до 19 часа... Някои хора разчитат на майките и бащите си. А на мен само майка ми ми помага с каквото може. И аз се опитвам да откривам начини да се справям, понякога е лесно, но в повечето случаи -трудно.
В момента съм доволна, че имаме покрив над главата, който дори е на името на момиченцето ми и й е подсигурено бъдещето, поне да не й се налага да се сблъсква с проблеми, като моите. А аз в момента, в който тя ще бъде с една идея по-самостоятелна, знам, че ще имам възможност и време да работя малко повече и то това, което аз искам. Засега и малко учене/квалифициране, малко работа, малко възпитание, малко поддържане на къщата са ми напълно достатъчни.

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (0)