Сподели
Харесвахме се още отдавна, поне аз него, а след време разбрах, че и той мен. Бях на 25, когато се оженихме. Той на 29. В началото бяхме малко като зашеметени, защото не бяхме материално добре.
Родителите ни не одобряваха нашата връзка по незнайни причини. Но ние все пак се ожени. Намерих си работа- и той също. Аз започнах да си мечтая за дете. Все пак коя зряла жена не иска дете?
Един път реших да поговорим за това. Седнахме и говорихме, а той каза, че когато е писано ще стане! Каза ми, че ще започнем опити, а то от само себе си ще се получи. Съгласих се! Първият опит беше чудесен. Всичко беше наред! Но от първият опит не стана, другите опити вече не бяха розови. Той се отдръпваше още преди да сме започнали- бил уморен, имало да разработи някакви документи, избягва секса с мен.Веднъж го попитах защо, а той не ми каза- просто имал работа! Попитах го ако нещо не му харесва- да го поправим, но не! Той си държеше, че има работа. От година не сме правили нищо свързано с интимност, заради него. Аз съм на вече съм на 29, а той на 33.
Да- държанието му е страхотно- мъж мечта, но щом стигнем до половият контакт- избягва всякакви теми. За дете пък абсурд да говорим. Става раздразнителен, изнервя се бързо, пребледнява.
Какво му става?
Родителите ни не одобряваха нашата връзка по незнайни причини. Но ние все пак се ожени. Намерих си работа- и той също. Аз започнах да си мечтая за дете. Все пак коя зряла жена не иска дете?
Един път реших да поговорим за това. Седнахме и говорихме, а той каза, че когато е писано ще стане! Каза ми, че ще започнем опити, а то от само себе си ще се получи. Съгласих се! Първият опит беше чудесен. Всичко беше наред! Но от първият опит не стана, другите опити вече не бяха розови. Той се отдръпваше още преди да сме започнали- бил уморен, имало да разработи някакви документи, избягва секса с мен.Веднъж го попитах защо, а той не ми каза- просто имал работа! Попитах го ако нещо не му харесва- да го поправим, но не! Той си държеше, че има работа. От година не сме правили нищо свързано с интимност, заради него. Аз съм на вече съм на 29, а той на 33.
Да- държанието му е страхотно- мъж мечта, но щом стигнем до половият контакт- избягва всякакви теми. За дете пък абсурд да говорим. Става раздразнителен, изнервя се бързо, пребледнява.
Какво му става?
За автора
Жена, 29 години
Добави коментар
Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.
Коментари (11)
Не става така, съжалявам. Разбирам те, нарича се майчински инкстинкт, но трябва да го преодолееш. Какъв е смисъла да създаваш още и още нещастници на тази земя? Не мисли егоистично, помисли и за детето, което ще се пръкне. Смяташ ли, че то би искало да живее в свят на бедност, страх, отчаяние, завист, омраза и всички останали негативизми. И всичко това само, защото сме прекалено много и не стигат ресурси за всички.
Най-добре седнете и приключете въпроса веднъж завинаги. След, като единия не споделя съкровените желания на другия.... по-добре да се разделите. Ние така направихме. Тя просто не искаше деца. Да де, ама исках.... Сега сме в прекрасни отношения и се чуваме редовно, но вече не сме заедно.