Сподели
Капитан Франк Търък беше едър мъж с пясъчноруса, тук-там прошарена коса. Грубоватото му лице завършваше с издадена квадратна челюст. Очите му бяха метално сиви. Подчинените му го обичаха, а престъпниците, които вирееха добре в благодатната почва на Маями, се страхуваха от него.
Той се настани в един фотьойл, който изчезна под огромното му тяло, и погледна замислено Вал, която седеше срещу него с длани, притиснати между коленете.
- Улие ми каза за вашия проблем, мисис Бърн. - Любезна нотка се прокрадна в иначе строгия му глас. - Вече разпратих описание на вашия съпруг и на колата му. Не се съмнявам, че след около час някой от моите хора ще го намери. Искам да ви уверя, че няма за какво да се тревожите.
- Благодаря ви... но вестниците...
- Не трябва да се тревожите за това. Знам как да се оправям с репортерите- продължи Търък. - Улие ми каза, че съпругът ви не е много добре, но без да навлиза в подробности. Бихте ли ми казала нещо повече за него?
- Защо? Добре... щом... щом смятате, че е необходимо- каза Вал.
- Какви по-точно са проблемите му?
- Преди две години преживя автомобилна катастрофа. Беше тежко ранен в главата. Повече от пет месеца беше в безсъзнание. Преди катастрофата беше чудесен мъж и работеше за баща ми. Но след като излезе от кома, той... ако трябва да използвам думите на баща ми, той се държи като зомби. - Вал замълча и погледна към прозореца, мъчейки се да сдържи сълзите си. - Прекара месеци наред в санаториум. Нищо не му помогна. Физически беше добре, но просто загуби интерес към всичко... включително към мене. Остана в санаториума осемнадесет месеца, но състоянието му нито се подобри, нито се влоши. Реших, че не мога да го оставя там, и против желанието на баща ми настоях да се опита да заживее нормално. Надявах се, че далеч от санаториума ще се възстанови по-лесно. Лекарите се съгласиха и аз го доведох. Тук сме от седмица и той наистина започна лека-полека да се възстановява.
- В какъв смисъл? - попита Търък.
- Започна да се интересува от някои неща. Преди да дойдем, просто седеше и с часове гледаше в една точка. Тук намери " Оливър Туист" и започна да я чете. Помоли ме да му купя събраните съчинения на Дикенс и аз го направих. Възнамеряваше да изчете целия Дикенс. Започна да проявява интерес и към хората наоколо, обсъждаше ги с мене.
- А интересът му към вас започна ли да се събужда?
Вал вдигна безпомощно ръце:
- Не.
- Разбрах, че се е консултирал с доктор Густаво- продължи Търък след кратка пауза. - Защо?
- Той е в ръцете на лекарите от две години и няма никаква увереност в себе си. Чувства се безпомощен без лекар наоколо.
- Познавам добре доктор Густаво- каза Търък. - Той е добър човек. Какво мисли за съпруга ви?
- О, каза, че Джак проявява признаци на подобрение, но лечението ще отнеме много време.
- Не ви ли предупреди, че съпругът ви може да избяга?
- Не.
- Съпругът ви не се ли страхуваше да шофира, след като излезе от санаториума?
- Това е едно от нещата, които ме тревожат. Той не е докосвал кола след катастрофата... до днес. Винаги карах аз.
Търък се замисли за миг, след това стана.
- Ще ви съобщя веднага щом го намерим. Може би ще бъде добре да дойдете и да го приберете от полицията. Мисля, че доктор Густаво трябва да бъде предупреден. Аз ще направя това. Опитайте се да се успокоите . Няма да ни отнеме много време да го открием. Моите хора патрулират по всички магистрали, които водят към Маями.
Когато той излезе, Вал седна до прозореца, откъдето можеше да наблюдава алеята. Започна дългото чакане.

КРАЙ НА ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
__________________________________________________________________

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (0)