Истории от работното място

Да напусна ли тази работа?

Сподели
Работя в една фирма вече няколко години. За всичкото това време обучих много повече хора от нормалното. Почти не можех да си върша работата, защото постоянно бях заета да запълвам "дупки". Някой напусне и хоп - аз върша неговата работа, защото мога. Някой излезе в отпуска и поемам част от неговата работа, защото мога. На позицията, на която съм работата е много и винаги са били по 2 или 3 души, обаче ако вземат някой той все не се справя и аз отпирам повечето работа и после като го уволнят, защото не става - пак аз поемам всичко. И така нон стоп. Едва измолих да ми увеличат заплатата на 600 нето. Работя и в събота. Шефовете по цял ден са ни на главата и ни наблюдават, което допълнително натоварва. Завършила съм висше образование - магистър и работя по специалността си. Има колеги, които взимат двойно повече от мен, но като питам защо е така ми се хвърля прах в очите. Недай си боже да се разболея и да отсъствам започва да ми се звъни и да ме питат кога ще се върна, защото няма кой да работи. Няма и кандидати. Изморих се от всичкото това. Вие как бихте постъпили. Добавям, че освен редовните си задължения имам и допълнителни, за които би трябвало да ми се плаща, но шефовете ме подминават и си затварят очите като си отворя устата. Редовно като на пусне някой и ако имат късмет да вземат някой нов аз го обучавам, а обучението е плътно няколко дни по ред и после поне месец този човек е около мен и освен своята работа следя и неговата. Обучила съм вече не знам колко човека, чак ми се повръща като си помисля, че ще мина същия материал отново. Сега гласят още някой да взимат, щото пак напуснаха хора и познайте кой ще обучава. Освен това имам достъп до това кой колко пари взима и колко е натоварен и много добре виждам, колеги с по - малко задължения от моите как взимат с 800 лева над моята заплата. Как да имам деца? Изкарвам си парите честно, а някой си ги прибира в джоба. Карат ме да правя нещо, за което трябва печалбата да се раздели, извънредно нали, но взимат печалбата ми и си я слагат в техния джоб. Дори не ми давта за вкъщи да си взема работа, защото шефовете се дразнят, когато някой изкарва пари от тяхната фирма.. макар и с много труд и да си си ги изработил. Има 2 - 3 фльорци, които правят кавали на шефовете и те са добре, взимат по 1000 - 1500 лв и то за нищо работа, идват за по 4 - 5 часа в офиса и сао ни следят, докато ние опъваме кашиша и работим поръчки на конвейер, и по този начин вадим и техните заплати. Плюс това ако искам да напусна имам предизвестие 3 месеца... пълен ташак.

Да напусна ли тази работа?

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (9)

  • #9 от Мъж, 25 години 24.05.2017, 16:13 Веднага шибано малко копеленце си бииии шута от там до като не си станал шибана развалина!
  • #8 от Мъж 18.11.2015, 23:21 Напусни
  • #7 от Анонимен 21.10.2015, 20:10 Авторка:
    Здравейте, днес беше поредния натоварен ден, в който шефа вика по мен, а коелгите зорко следяха дали случайно не си клатя краката и ме трупаха със задачи. Повиших тон на шефа, защото постоянно ме обвинява за неща, за които не нося отговорност и той се опита да ми вменява вина, как не можело така, ама не е познал. Дадох си предизвестието. Сега са в паника, защото никой друг не иска да работи в тяхната им фирма и не могат да ми намерят заместник.
    Радвам се, че попадох предизвестието. Олеква ми, макар и да оставам без приходи. Някак - вярвам, ще се оправя. Ще си намеря нова работа.
    Благодаря на всички за съветите и куража. Помогнахте ми много!
  • #6 от Анонимен 11.10.2015, 00:14 Не знам по колко пъти трябва да ти се каже че ситуацията в която се намираш не е нормална. Но 1 съвет - недей да напускаш преди да си намерила друга работа. Дори безкрайно да ти харесва настоящата, едва ли си заслужава да си разваляш нервите и здравето заради нея. Успех.
  • #5 от Анонимен 09.10.2015, 19:20 Авторка:
    Благодаря за отзивите и гласуването по анкетата на всички. Все още обмислям напускането, защото и 600 нето пак са си пари. Може би другата седмица ще пристъпя към действие. Някак не ми е приятно да ми кажат в края на работния ден "направи това, защото е спешно за след малко е", докато имат работа. Прехвърляш своята работа към колеги и се заемаш с нещо, защото някой ти е казал. Някак се изморих. Прибирам се утрепана. И все търся грешката в себе си. Все си мисля, че аз нямам изграден навик да работя...
  • #4 от Анонимен 06.10.2015, 10:44 #3 е напълно прав. Напиши си 1 автобиография и търси нова работа. Междувременно като ти мине с номера за другите колеги, го попитай дали те вършат работа за 3ма. Защото не може едновременно работник, обучаващ, преводач, чистач и т. н. Със сигурност ще трябва да наеме поне 3ма човека да те замени, пък той сам да си направи сметката колко ще му струва. Съмнявам се чак толкова да ти харесва това което вършиш, че да търпиш такова отношение.
  • #3 от Мъж, 50 години 05.10.2015, 18:38 Аз съм първия коментирал. Момиче, на твое място, веднага бих напуснал. Ако стоиш още, няма да усетиш, как ще се изнижат 10-15 години, ти-остаряла, със съсипани нерви, и още чистиш с прахосмукачката и парцала. Махай се оттам, може и за по-малко пари, но и по-малко работа. Шефа ти те е усетил, че си без изход, стоиш и изпълняваш безропотно, и сега ще прави каквото си поиска с теб и работното време и заплатата ти. Другия вариянт е, да обуеш минижупа, копринената блузка с еротичното сутиенче отдолу, и да "обслужваш" от време на време шефа. Гаранция ще ти вдигне заплатата, но от казаното от теб, разбирам, че не си падаш по тия работи.
    Аз, както ти казах, напуснах държавно учреждение по същите причини, 15 години съм в частния бизнес, знам ги какво представляват повечето пишман работодатели. Специализирали са се в изнудване на работници, тънко, рафинирано, а колко пъти съм чувал репликата "знаеш ли колко хора чакат на портала за твоето място?"... На един такъв му казах директно, че между него и мен стои вагон книги и 20 години опит, и или ще плаща като хората, за тези знания и опит, или сам да прочете книгите, да добие опита, и няма да плаща на никой, сам ще си върши работата. 3 минути ме гледа и не можа да асимилира какво точно му казвам, увисналото му чене подсказваше силната му изненада, поредното му изнудване не мина....
    След време започнаха да идват при мен, меки, благи, с подвита опашка, и не се пазаряха, когато трябваше да се върши работа, бяха усетили че при мен след работата няма рекламации и има гаранция.
    Напускай и се спасявай, докато си млада, живота е неподозирано кратък, за да го пропиляваш!Бъди малко егоистка, и мисли за себе си, семейство!
  • #2 от Анонимен 04.10.2015, 23:03 От авторката:
    Здравейте и благодаря за коментара. Ами, освен мен има още две момичета, които обучават, но едната напуска, а другата е в друг град и едва ли ще я карат да пътува та да обучава и пак малко се получава - че все за всичко мен търсят. Аз да ви кажа, с шефа си проведох разговор, дори писмо му бях писала с всичко това, той ме извика при него да говорим, но въпреки това резултат нямаше. На 80% от нещата, които засегнах не получих коментар, гледаше ме с един поглед на изпечен играч, прочитах сякаш мислите му че се опитва да ми хвърли прах в очите и до там. Максимум 600 нето. А и работя в събота за тези пари. Докато колегите ми взимат минимум 700 нето и не работят в събота. И все ми се казва, че ако на мен се позволи нещо и другите ще искат и затова ми се отказва, а колегите ми са свободни - взимат пълен час почивка, а на мен ми се забранява повече от 15 мин на куп да взема, забранява ми се да си ползвам телефона, трябва да е в чанта и надалече от мен, освен всичко това ме карат да чистя офиса с прахосмукачки, мокри парцали и с парцалчетата да обирам праха.. сякаш и за това съм учила. Уж учих от това да избягам. Знаят, че знам френски език и ме карат да им превеждам безплатно на срещи, което е изморително и понякога отнема време, но това не ми се заплаща... Отделно веднъж ми се наложи да ида на лекар и взех 40 мин почивка и ми се караха, казаха че не ги интересува какви ангажименти имам, но трябва да не оставям офиса без човек. Все едно аз съм им виновна, че трябва да има там поне 2 служителя, но не са взели друг и отпирам всичката работа, че и почивки не мога да си взема. И вече толкова години подобрение все няма, и все по - зле става. Безкрайно много забрани, и разни хора - ушенца на шефовете, които обикалят, сноват и следят дали работя и дават отчети за мен... Плюс това отгоре на всичкото ме осигуряват на минимална заплата, дори ако излезна в болничен няма да получа редовна заплата, а което е по договор, за майчинство да не говорим. Започнаха много да бавят заплатите, не искат да плащат, а как да си получа парите, които никъде не са описани в договора. Когато колегите напускат не им плащат заплатите и те няма как да докажат, че реално взимат 600 лв да речем.
    Изобщо се чувствам в застой в една наистина ужасна фирма. Моя живот вместо да върви стои на едно място, Нямам мотивация, изобщо не ме интересува вече тази работа.
  • #1 от Мъж, 50 години 04.10.2015, 20:48 Така е, момиче. Бил съм в твоето положение. В бюджетно учреждение. Едни опъват каиша, други се мазнят на шефа и са добре. Аз бях от тия, които не можаха да се пречупят и сложат наколенките. Казвах си "право куме в очи" какво мисля. Резултата беше, че ми направиха живота черен, и напуснах. 15 години развивах собствен бизнес, по специалността, която съм завършил. Но, да развиваш собствен бизнес, особено в нашия край, най изостаналия в ЕС, сега, без политическа подкрепа, си е живо самоубийство. Последните 4-5 години почти фалирах, наложи се да търся допълнителна работа. И тук ме оцениха по това, което съм. Уважават ме хората, при които работя, заплатата е добра за нашия край. Просто извадих късмет, за сега.
    Моя съвет към теб е, да идеш при шефа, на саме, и да му кажеш директно всичко това, което си написала. Да го попиташ, ще ти вдигне ли заплатата, или да напускаш. Ако е разумен, ще ти я вдигне, още повече, че ако ти заминеш, няма кой да му обучава специалистите. Ако не ще-бягай и се спасявай, тия 600 лева навсякъде ще ти ги дадат, ако си кадърна. Не допускай моята грешка-чак на 34 години напуснах учреждението, в което работех след дипломирането си. Сега отчитам, че от 25 до 34 години за мен са загубено време, просто съм помагал да се издигат в йерархията некадърници, които стъпват на моите знания, нерви и труд. Не допускай моята грешка, бъди малко егоистка, мисли и за себе си, за кариера, семейство, бъдеще. А за шефа ти, ти си просто едно винтче в мащината за печелена на пари, той смята, че щом не си търсиш правата, доволна си, и си без изход, за това търпиш.