Сподели
Здравейте, с приятеля ми сме заедно от 5 години.
В началото беше трудно - той не искаше нещо сериозно, криеше, че е с мен и така една година, а аз се влюбих и исках връзка с него. Той Изпадна в някаква негова “депресия” и реши, че трябва да приключи това нещо с мен и спа с негова колежка. Не мина и седмица и започнаха обясненията в любов и как щял да се промени, всичко щяло да е различно. Дадох му шанс и наистина всичко беше добре две години. Докато не стане инцидент с член от семейството ми - баща ми, за който се грижих и бях в болницата с него повече от половин година. Приятелят ми беше до мен, но в един момент започна да ми казва, че съм го поставяла на второ място и не съм обръщала необходимото му внимание. Един ден седнахме да поговорим и той ми каза, че е с мен по навик, но и не може да вземе решението да се разделим, защото не било толкова лесно. В същото време според него, той бил най-интелигентният човек в обкръжението ми и семейството ми, и аз трябва да съм благодарна, че съм с него. Аз имам чувства към него, но и не мога да преглътна и другите неща, които ми е говорил. Не знам да му дам ли време или да приключа с драмите и унижението..

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (0)