Сподели
Здравейте,
Аз съм на 25 години, приятелят ми е на 30 години и сме заедно от 6 години. Първите три години бяха много хубави, първата ми връзка е това и давах, и все още давам всичко от себе си. Преди три години се преместих в София, като много исках и той да се премести с мен и да живеем заедно, но той отказа, като ми каза, че си има къща, която всъщност е на родителите му, има си работа и си има всичко, което му е нужно. Имахме връзка от разстояние две години, като той ми повтаряше, че ще се премести при мен някога, че ще имаме живот заедно, аз постоянно се прибирах заради него, но всъщност така и не стана до преди една година. Когато тъкмо бях решила да продължа напред, родителите му се скараха и той реши да дойде в София, за да може да се развием и двамата - учене, работа. Бях много песимистично настроена в началото, но от началото на тази година събираме пари за общо жилище, постоянно му казвам как би изглеждало и си правя планове за нас, но в същото време целият ентусиазъм, който имаше в началото, го няма сега. Прибира се всяка седмица и то често, постоянно мрънка, оплаква се, той ми каза, че сега няма да събира пари, а когато дойде времето тогава ще даде за жилището. Аз ставам все повече на втори план, дори трети. Преди няколко дни ми каза, че иска да се върне и да си потърси работа в родния му град, което не е лошо, но всъщност той знае, че аз уча и работя в София и ако се върне се връщаме постарому, без някаква обща цел. Казва, че ако се прибере изобщно няма да дойде отново. Опитвам да се му помагам с каквото мога, за да свикне и да се чувства добре. В началото ми казваше, че няма значение къде ще сме, стига да сме заедно, а сега всъщност той осъзнава, че повече иска да се прибере където има дом, не плаща наеми, сметки. Опитвам се да се държа много добре, за да види, че има човек до него, който да застане, но един ден ми казва, че иска да си ходи, на следващия ми казва, че още не е решил. Не може да вземе мъжки решението. За мен е много важно как се чувства той и му казах, че ако не се чувства добре в София, то тогава не мога да го задържа, колкото и да ми се иска. Докато беше в София се опитвах да му помагам с пари, когато има нужда, да му направя уютна сегашната картира, а той изглежда готов просто да захвърли всичко, само защото не иска да плаща наеми цял живот. Той ми казва, че ме обича и то постоянно, но има някакво странно усещане, което дори не мога да обясня, че не е толкова силно желанието, да е с мен, а да бъде на топло при родителите си.
Проблемът е, че каквото и да ми каже, аз винаги търся вина в себе си, защото явно не съм права аз, а той това нещо не го вижда. Когато се скараме винаги идва и се извинява, но след това пак става същото. Обещава, че ще се промени, но когато му казвам да заживеем заедно сега, защото той преди много настояваше и затова дойде в София той ми казва, че не иска след една година да реши, че няма да стои тук и да ме остави сама. Все едно ми казва, не ми вярвай, защото и сам не си вярвам, а в същото време повтаря, че ме обича.
Поздрави,
Приятен ден!

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (0)