Любовни истории

Обичам човека до мен, но друг ми дава нужното

Сподели
Здравейте! На фона на всички фантазии /в повечето случаи/, които чета тук, се надявам да приемете сериозно моята история и да ме посъветвате какво мога да направя в моя случай.
Знам, че вероятно голяма част от коментиралите ще ме упрекнат и ще ми -лепнат- определени етикети, но.. не се чувствам добре и няма с кого да споделя. Историята е следната:

Имам сериозен приятел от 4 години почти, който е първият ми мъж и до скоро беше единственият, уви.. Както казах 4 години сме заедно, но не живеем заедно, аз живея при родителите си, той при баща си /техните са разведени/. Остава понякога вкъщи, понякога аз ходя у тях, но до тук се изчерпва всичко. И двамата сме студенти, като в същото време и работим, за да не сме в тежест на родителите си. Смея да твърдя, че вземаме добри пари и бихме могли да си осигурим един приличен живот, въпреки че графика ни е натоварен, ни остава и време един за друг.
На няколко пъти съм повдигала въпроса да се изнесем на квартира, той също беше съгласен в началото, даже бяхме започнали да търсим, но в последствие каза, че още ни е рано, че с този натоварен график почти няма да се засичаме и било безсмислено, да изчакаме малко и така си остана. Мен ме подразни оправданието, че -още ни е рано-, понеже имаме приятели които от втория месец се изнасят и живеят с половинките си вече 1-2 години, какво значи рано, минаха 4 години, но така или иначе се съгласих да почакаме....
Отделно от това сексът ни драстично намаля, да не кажа че се случва веднъж на високосна година, докато в началото можехме да го направим навсякъде когато и където ни се прииска. Първо си помислих, че е има друга, но разсъждавайки трезво - няма кога да жонглира с още една, понеже когато не е на работа, е на лекции, а през другото време е с мен или наваксва с ученето и съня. Отношението му към мен не се е променило с абсолютно нищо от първия ден на връзката ни /ако имаше друга със сигурност щях да усетя промяна/, само да го докосна и вече е щръкнал напред, но... Просто секса секна - ако имаме възможност да останем насаме 6 нощи в месеца, ще правим нещо в една или две максимум, наистина качествен секс, но до там. Поговорих с него, че наистина ми липсва този вид близост, а отговора беше, просто че е уморен като куче и няма сила за нищо, въпреки че ме обича безкрайно- ляга и заспива. Пробвах с еротично бельо, и масажи и свещи - просто ми казва че съм ужасно секси и се чувства ужасно задето ме пренебрегва така прегръща ме и заспива. Точка.

Това продължи няколко месеца, през които аз не се чувствах добре, нервна и сприхава бях, което вече забелязваха и колеги с които не общувам много-много, той също го забелязва и става още по-тъжен.
Преди около 2 месеца се прибра от чужбина мой приятел, с който не се бяхме виждали много време. Излязохме да се видим с него, седнахме да пием кафе, после преминахме на бирички. Минаха няколко часа неусетно, бира след бира. Имахме много да наваксваме с приказки, понеже не се бяхме виждали повече от година. От дума на дума накрая ме попита защо изглеждам така /била съм отслабнала и съм изглеждала болна/. Не знам кой дявол ми отвори устата и му разказа за проблема с приятеля ми. Той ме прегърна и неусетно как, може би от алкохола, отново се почувствах желана и секси и че мъж ми обръщаше внимание, той вече не беше моя стар приятел от детинство, а сексуален обект, който желаех неистово. Не помня как, но същата вечер останах при него и правих най-невероятния секс /за пръв път с мъж, различен от приятеля ми/ за последните няколко месеци, чувствах се отново жива. Към 5ч сутринта се събудих и като осъзнах ясно какво се беше случило и къде се намирам ми идваше да се обеся. Ненавиждам изневярата, но ясно осъзнавах как се беше стигнало до тук. Поддадох се на чисто животинския си инстинкт. Моя стар приятел не знаеше какво да ми каже, защото аз бях тази която му се беше нахвърлила, каза ми че ако искам ще забравим и все едно не се е случвало нищо. Скочих да си ходя, майка ми ме чакаше - притеснила се че не съм се обадила да предупредя че ще закъснея, беше вече почти 6 и половина сутринта, скалъпих история, съгласувана с момчето, че така сме се заприказвали, че не съм усетила времето, същата история мина и пред моя приятел /имах 14 пропуснати повиквания от него/ и всичко утихна.

Аз съм ужасно гузна пред дългогодишния ми приятел, очите ми се пълнят със сълзи всеки път като го погледна, но уви, това не остана единствения случай с моя стар приятел, от онази вечер сме се виждали още 10-15 пъти и всеки път правим невероятен секс. Видяха положителната промяна в мен, руменината, доброто настроение, и приятеля ми я забеляза, пита ме, а аз я отдадох на картата за фитнес която си взех, с оправданието че съм решила съм да ходя на фитнес, да оформя тялото си /което и без това е добре оформено/, че фитнеса ще контролира енергията която имам за секс /и която карта съм ползвала само веднъж, просто алиби за отсъствията ми около час-час и нещо/. Знам, че в някакъв момент ще започне да се съмнява, ако вече не е започнал. Обичам го много, но колкото и егоистично да звучи, аз имам нужди които имат нуждата да бъдат задоволени. Иска ми се да можех да му призная какво се е случило, но знам че няма да го приеме добре, въпреки че много пъти сме говорили за изневярата, и винаги казва че ако крайно наложителни причини я налагат, можел да я приеме, но понеже аз съм си страхливка и не смея нищо да кажа... Обичам го, но моя стар приятел ми дава нужното удоволствие и задоволява нуждите ми. В същото време съм готова по всяко време да правя сексът, изпълнен с любов с моя любим.

Извинявам се че писах толкова много. Моля дайте ми съвет какво мога да направя.

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (4)

  • #4 от Hidd3n2 (Изпрати съобщение) 07.02.2018, 19:35 Не си влюбена в него, просто го обичаш като приятел. Разликата между двете е точно това сексуално влечение което имаш към другия. Време е да се разделите по приятелски и всеки да поеме по пътя си. Но е хубаво да си признаеш пред него каква си, да не съжалява че те губи.
  • #3 от Мъж, 30 години 06.02.2018, 16:44 Абсолютен боклук си, но не се притеснявай - колелото се върти. Сега ти кръшкаш, после на теб ще ти кръшкат. А нека после мъжете били виновни. Силно се надявам сегашният ти да е прогледнал и да си намерил някоя стойностна жена, която да има доблест, чест и принципи. Такива има много и е явно, че ти не си от тази категория.

    Като имаш проблем го поставяш ребром и си го разрешаваш с партьора докрай, ама ти от къде да се сетиш. Ако не те удовлетворява решението, си преценяваш дали да си с този човек или не - не го мамиш зад гърба и не му създаваш напразни надежди, че е намерил Жената.

    Пишеш, че си страхливка, това е видно и не бе нужно да го споменаваш.

    Бих те посъветвал да не създаваш семейство, защото на морал не можеш да научиш никого, щом ти самата нямаш. Поне остави приятеля си да си потърси щастието, не му губи повече времето.

    И.
  • #2 от Анонимен 09.01.2018, 00:51 От мъж на 46. Мисля, че ти вече си направила своя избор. Явно го обичаш повече като приятел, ако го обичаше като мъж с когото искаш да живееш цял живот, нямаше да му изневериш и да задоволиш "нуждите " си с друг мъж, а можеше да почакаш малко, може той наистина да е изморен или пък има някакъв проблем, който не е споделил с теб. Друг вариант е и той да е в твоето положение и да не е искрен с теб...
  • #1 от Жена, 37 години 08.01.2018, 10:50 Твоят приятел постъпва егоистично с теб, затова те разбирам напълно. И аз съм против изневярата, но и на мен ми е идвало да го сторя, заради липса на внимание и секс. Мисля, че ако го оставиш и се хванеш с другия ще ти е по- добре. Това да не иска да заживеете заедно е голяма безотговорност към теб. А и секса няма да ви се оправи със сигурност.