Сподели
Здравейте :)
В близост до дома ми има магазин, който често посещавам. Ок, нищо чудно. Отивам аз един ден обаче и вместо намръщената лелка, срещу мен стои млад и доста красив мъж. Учудих се, защото по принцип през последните няколко години в този магазин работят само жени. Казах си, че е голям симпатяга и нищо повече. Както вече споменах често ми се налага да ходя до там и често го виждам. Всеки път, когато той е на смяна ме посреща с една закачлива усмивка, все едно се познаваме отдавна и си пием кафето заедно. Почти всеки път "хвърля" по някоя шегичка. Казах си.. "глупости той сигурно със всички се държи така, нормално е с хора работи все пак".. Ами не. Колкото и пъти да съм висяла на опашката докато си чакам реда, никога не е заговорил някой друг, а е имало случаи, в които пред мен са стояли доста красиви жени, но нищо. Така с течение на времето започнах да се улавям, че на моменти като мина от там и видя, че е той на смяна и започвам да мисля, да си търся причина да вляза в магазина и да си купя нещо, което дори не ми трябва. (добър търговец хаха) Всичко се повтаряше.. отивам до магазина, той ме заговори, избъзика ме нещо, смеем се, тръгвам си и така до следващия път. И по-точно до момента, в който той изчезна. В продължение на седмици го нямаше.. и ми липсваше, а дори не знаех името му. Вече ми беше криво да пазарувам, ходех както преди, просто по задължение, а не с желание. Казах си ето край, няма да го видя повече.. "далеч от очите, далеч от сърцето" са казали хората. И наистина дните си минаваха и не мислех за него толкова често, колкото преди. Но винаги като минавах от там тайничко поглеждах дали не се е върнал, но не.. нямаше го. Мина време и аз вече въобще не се и надявах да го видя. Един ден обаче бях в отсрещния магазин, отегчено чаках да ми кажат сметката и съвсем случайно погледнах навън и какво да видя.. върнал се е още по-красив и неустоим или поне бе такъв в моите очи. Не можех веднага да се затичам на там, би било глупаво. На другия ден се бях разбрала да излизам с приятелка и трябваше да мина и да й купя цигари. Ето ми повод да мина от там и имах късмет, че беше той на смяна. Когато ме видя отново по лицето му заигра онази закачлива усмивка, която не бях виждала толкова отдавна. Беше интересно, че се учуди, когато му казах какви цигари искам, защото беше запомнил какви пуша аз. И какво сега.. старата песен на нов глас, пак започвам да си търся причини, за да ходя, разочавам се, когато не е той на смяна, а когато пък е той се радвам, защото ми дава настроение за целия ден. Но е много тъпо и не издържам вече с тези детски истории. Само с една покупка не мога да разбера защо се държи така. Така един ден реших да отида да си взема кафе и буквално да висна отпред и така и направих. Уцелих пак да е той, направи ми кафе, аз застанах отстрани, запалих си една цигара и си пия кафето. В момента, в който нямаше хора, той дойде веднага при мен, усмихва ми се, гледа ме все едно иска да каже нещо. Правихме си общи приказки, но този път беше различно, защото той дойде при мен. Дойдоха клиенти, аз си допих кафето и си тръгнах, но мен си ме измъчва от вътре тази неяснота...
Дайте съвети.. как да разбера какво му се върти на този човек в главата, че не издържам вече.

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (2)

  • #2 от Анонимен 05.08.2019, 11:05 Просто го покани на кафе или кино или от сорта нещо! Ако ти харесва тогава не чакай да изчезне пак, не живеем в 80-те вече! Мен веднъж до сега жена не ми е казала в прав текст че ме харесва или че иска да излезем на кафе или тя да направи първа стъпка...... винаги е било все аз да ги гоня, сякаш само това е начина !
  • #1 от Жена, 26 години 30.09.2016, 20:49 Здравей, не споменаваш никъде на колко години си. Но четяйки от написаното предполагам че си доста млада девойка. Това с продавача от магазина се е случвало почти на всяко момиче. Не знам дали аз съм най добрия човек който са ти даде съвет, защото при мен всичко е импулсивно. Ако бях на твоето място и той ми харесваше най елементарно щях да му искам Фб или номер да полафим онлайн, найстина новите технологий вършат работа, знаеш виртуално е по лесно. От там нататък вече може да разберете повече един за друг и да няма срам и вече съответно и да се видите по смело. Другият вариянт е да си напишеш твоя Фб на листче или номера и да му го дадеш ако те е срам да говориш с него :) Една от най големите ми любови беше със запознанство в магазина в който работеше той, по същия начин погледи, усмивки... видях му името на баджа, Facebook естествено и отговора му беше почти "Охх най накрая, от кога чакам да пишеш" Беше щастлив и найстина от срам е чакал аз да направя първата крачка. Така че смело, нищо не можеш да загубиш... само можеш да спечелиш :)