Сподели
Здравейте историята ми е следната:
Преди 4 години се запознах с едно момиче. Живеем в различни градове. Аз съм от София, тя е от Ботевград. Любовта ни пламна изведнъж кажи речи като на шега. Бях и кавалер на бала. Гледахме се в очите и си казвахме, че ще бъдем винаги заедно въпреки всичко. До 2-рата година и половина всичко беше наред, обаче след това тя някак си спря да ми обръща внимание впоследствие аз започнах да я ревнувам. И лека по лека започнах и да я наранявам, но въпреки това тя остана с мен до юни месец тази година.
След тази раздяла разбрах, че не мога да живея без нея опитвах какво ли не да ми прости и да се съберем отново, но тя ми казва няма надежда. Вчера отидох да и поискам пак прошка и да ми даде последен шанс, подарих и букет тя ми каза :
- Защо го носиш?
Аз и казах, защото те обичам!
Тя ми каза - нали знаеш, че си пропиля всичките шансове.
Преди да отида с букета влезнах да я видя погледнахме се и нищо не си казахме. И аз излязох без да я погледна като се върнах очите и бяха зачервени все едно беше плакала.
Въпреки всичко, което ми каза тя прие букета и не спираше да се смее на това, което и казвах, че се разкайвам за грешките, че съжалявам за всички страдания, който сам и причинил.
Любовта от разстояние е доста тежка знам, но ми беше обещала, че ще дойде да живее при мен в София.
Чаках я 3 години и повече, всеки път като я питах тя ми се оправдаваше с нещо и с някой.
Знам, че аз съм виновен за тази раздяла. Но моля Ви дайте някакъв съвет ако е възможно какво да направя отново да спечеля любовта й.
Благодаря Ви.
Приятна вечер.
Преди 4 години се запознах с едно момиче. Живеем в различни градове. Аз съм от София, тя е от Ботевград. Любовта ни пламна изведнъж кажи речи като на шега. Бях и кавалер на бала. Гледахме се в очите и си казвахме, че ще бъдем винаги заедно въпреки всичко. До 2-рата година и половина всичко беше наред, обаче след това тя някак си спря да ми обръща внимание впоследствие аз започнах да я ревнувам. И лека по лека започнах и да я наранявам, но въпреки това тя остана с мен до юни месец тази година.
След тази раздяла разбрах, че не мога да живея без нея опитвах какво ли не да ми прости и да се съберем отново, но тя ми казва няма надежда. Вчера отидох да и поискам пак прошка и да ми даде последен шанс, подарих и букет тя ми каза :
- Защо го носиш?
Аз и казах, защото те обичам!
Тя ми каза - нали знаеш, че си пропиля всичките шансове.
Преди да отида с букета влезнах да я видя погледнахме се и нищо не си казахме. И аз излязох без да я погледна като се върнах очите и бяха зачервени все едно беше плакала.
Въпреки всичко, което ми каза тя прие букета и не спираше да се смее на това, което и казвах, че се разкайвам за грешките, че съжалявам за всички страдания, който сам и причинил.
Любовта от разстояние е доста тежка знам, но ми беше обещала, че ще дойде да живее при мен в София.
Чаках я 3 години и повече, всеки път като я питах тя ми се оправдаваше с нещо и с някой.
Знам, че аз съм виновен за тази раздяла. Но моля Ви дайте някакъв съвет ако е възможно какво да направя отново да спечеля любовта й.
Благодаря Ви.
Приятна вечер.
За автора
Мъж, 27 години
Добави коментар
Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.
Коментари (4)
не се отказвай толкова лесно от нещо за което мислиш всеки ден!!!