Любовни истории

Има ли още чувства и какво иска той?

Сподели
Жена на 43 години съм, с голямо дете, живея с мъж от 13 години, имам собствено жилище, имам професия и работа. Преди 3 месеца видях мой стар приятел, с който сме израснали заедно, поговорихме, аз го попитах за един негов приятел, с който имах връзка преди 15 години, поисках телефона на тази стара моя любов, която беше и най-голямата ми любов в живота. Мислих 2 дни и набрах телефона да чуя мъжа, който много обичах и връзката ни продължи 2 години (той беше женен), разделихме се без обяснения преди 15 години, просто той престана да се обажда, виждахме се рядко накрая на връзката и прекъснахме, нито той, нито аз сме се карали, драми не е имало, но на мен ми беше тежко, на никой не казах колко страдам. Като приключи връзката ни, аз се запознах със сегашния ми мъж и заживяхме заедно. Година след като вече живеехме заедно човека, за който споменах ми се обади пак, дойде в работата ми, попита ме как живея, какво правя и аз му казах, че живея с един мъж, от тогава той повече не се обади.
Та преди три месеца след като взех телефона му от приятеля с който съм израснала от дете, аз му се обадих и той ме позна, зарадва се, говорихме три часа по телефона, на вайбъра след това същата вечер писахме още два часа. На другия ден той ми изпрати на вайбъра своя снимка, не се бяхме виждали 12 години, аз също му изпратих. Говорихме още един час кой какво и как живее. На следващия ден той дойде в работата ми, вече живееше в друг град от 9 години, вдигна се от този град и дойде да се видим. Говорихме си, пихме кафе, имам фирма и офис и останахме до 23 часа в офиса да се видим, прегръщахме се, целувахме се, цялата вечер ме държа в прегръдките си и не ме пусна, правихме секс, той каза, че съжалявал, че навремето не е направил нищо да живеем заедно, не му се тръгваше вечерта от офиса ми, каза, че като ме чул по телефона сърцето му се разтуптяло от вълнение и не могъл да повярва. Каза, че не се разбира с жена си от години, живеят в различни стаи, от време на време излизат на театър, пазаруват, но до там. Жена му е силна финансово, изкарва много пари, той също изкарва, но не толкова, колкото нея. Призна ми, че 15 години откакто сме се разделили е започнал да сменя жените често, сега в момента имал 3 любовници, които ползвал само за секс и те него за същото, обаждали му се рядко и той на тях също, но когато искал излизал при някоя, закъснявал в къщи, но не много често. Каза ми, че такива чувства, каквито са били тогава с мен в нашата връзка с никоя повече не е изпитал, много жени оттогава минали през него, търсел нещо различно и не го намирал и сега било така, сега имал само бройки. Тръгна си късно, защото е женен и го чакаше път до града, в който живееше 9 години.
На другия ден аз му звъннах, той каза че вечерта като се прибрал имал голям скандал с жена си, не ми каза за какво. Обеща ми след два дни да дойде пак да се видим, но..... обади се след един ден и каза така:"Няма да дойда, защото те чувствам като останалите жени, които имам, като поредната бройка и не искам да е така. Не трябваше да правим секс като се видяхме, трябваше само да си говорим. Няма да дойда сега, ще дойда по-натам, искам да помисля. "
Аз се съгласих. След две седмици му писах на вайбъра, той не ми отговори, звъннах му, той не ми вдигна телефона си, на другия ден пак писах, пак не ми отговори. Спрях да го търся и да пиша. След две седмици той ми прати на вайбъра една песен, която е моя любима и негова и си писахме. След още една седмица аз му писах, той не ми отговори. Аз спрях да му пиша и след две седмици той ми прати на вайбъра пак песен, в която се пееше за голяма любов. Аз му пратих само една усмивка и нищо повече. Повече нито ми е писал, нито се е обаждал.
В крайна сметка какво иска, каза че ще мисли за нас какво ще правим, три месеца мисли, като не пиша аз често, той пише на вайбъра. Не мога нищо да разбера.
Живея в средно голям град, близо до морето, града ни е хубав, той също живееше в този град до преди 9 години. Разстоянието от моя град до града, в който той сега живее е 70 км. Ситуацията с този човек обаче ми е тъмна. Мисля си, че го е страх да не задълбаем пак във връзка, както едно време, защото едно време и той беше много хлътнал и за да не се получи пак задълбаване се пази, но не знам дали е така. В другия град си има бизнес, развива този бизнес и в момента, печели си пари, устроил се е от години там, имат с жена си апартамент там, в който живеят в момента двамата.
Нямам обяснение за поведението му.

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (1)

  • #1 от Мъж, 44 години 07.04.2019, 10:31 Преди време си спомням нещо подобно се случи и с мен.
    След 14+2+1+6=23 нали(?) се срещаме случайно с бившата вече любовница.
    Тогава тя беше избягала от мен с друг и му беше родила деца.
    Засякохме се на една чешмичка, да наливаме вода. Аз - с едно колело от "2-та световна" - тунинговано и... здраво и стабилно, а тя с една бракма, на която само калниците дето не се бяха разпаднали.
    Тя ме повика на име, после започна да се глезундри. (раздялата бе станала преди 23 години):
    - Ей! К'во ти е туй дърто колело изкурубено? Ти не си ли купи кола, Беее?
    - Не! Продадох ги и 2-те още 2006-та. Не си струваше да съм само под тях.
    - Ти май не разбра, защо те оставих? - надменно се фръцкаше пиклата.
    - Ами доколкото си спомням си търсеше някой с по-голяма пишка. Е! Намери някакъв, но не съм го пробвал - не го знам какъв е! Още ли пуфтиш?
    - Ти не си тоя, дето ще ми каже дали да пуша или не!
    - Да съм ти казал, да не пушиш?
    - Ще ме пуснеш ли да напълня тубите? - 3 туби по 11L, които трябваше да пълни около 15 минути, аз имах 4 по 6 литра, а след мен имаше опашка от 4 човека.
    От опашката се изви женски глас:
    - Ма не си ли много нагло, ма? - беше една мургавичка бабка с 4 туби по 6 литра всяка.
    Бившата се обърна и се изходи:
    - Не питам теб, а него!
    Притворих очи и ѝ казах да си налива тубите. Хората взеха да недоволстват, а аз станах изведнъж център на внимание.
    Последва тягостно мълчание, докато се напълнят тези 33 литра.
    Вместо сбогуване ми каза:
    - Явно има доста много да учиш!
    - Защо?
    - Ти завърши ли нещо, изопшту или мама и тате те хрантутят и до сега?
    - Има ли значение - отговорих вече малко по-окопитено - ти какво завърши?
    - Аз станах инджинер и сега съм добре! - вирна си носа тя - дори МНОГО добре! - натърти тя.
    Мацката искаше да покаже превес и започна настъпателно:
    - Ти намери ли си нещото, дето го търсеше или си плащаш, за да ебеш?
    - ???
    - К'о ма гледаш?
    - Имам дете на 10.
    - Аз пак съм по-добре - едно на 14 и едно на 11!
    - Добре, щом има кой да ти помага. - тя си беше паднала на дъ-то (задник) - имаше свекър, който вземаше голяма пенсия и съпруг, който носеше в къщи поне 1 заплата от по 900 бонбончета, отделно и това, дето се чуваше из града за него, вкл и простотиите, че има и любовница и то не една, че... няма значение! Проблема явно беше на дневен ред, защото мацката съскаше точно като змия.
    Пре това време, обаче хората не смееха да се прередят. Аз казах на господина след мен да си налива и пак се обърнах към тази изпращялка:
    - Твоя къде е, че идваш от другия край на града да наливаш тука?
    - К'о та ибе? Ши наливам от 'дет' си щъ! - тона вече много загрубя и на мен взе да ми писва.
    - Не те питам защо наливаш от тука, а защо не си с мъжа си или защо той не ходи да носи тежките дамаджани, а те е пратил теб? Тука ли е изобщо?
    - Не тъ ибе! - троснато ми се озвери.
    Права беше - не ме интересуваше нищо - просто обикновено човешко любопитство и... исках да сверя това, което ѝ бях казал, малко преди да се разлъчим със сегашната ситуация. Оказах се много прозорлив и това ми погъделичка още малко егото.
    В този момент забелязах една лека синина на бузата.
    - Явно големи целувки е имало снощи. Добре осмукано! - намигнах ѝ и тя се изчерви. После се извърна и каза малко нервно:
    - Не е осмукано - не виждаш ли? - не не виждах. Явно бях станал късоглед. Само дето от километри си личеше, че или е от падане (блъсване) или е от силен шамар, само че аз "нищо не разбирам и съм мно'у тъп. ".
    Това, последното го беше издънила на една наша обща позната, която вече дори не я бръснеше за слива, а по-рано бяха неразделни дружки. Какво да кажа? "Простотията не ходи по гората, въпреки, че в момента бяхме почти в гората. " - тази мисъл ми проблесна, като острие на кама, запратена да обезглави някой!
    - Хайде, лек ден и бъди жива и здрава с твоя още дълги години! - усмихнах се и се обърнах.
    Дочу се само едно съскане, а бабката преди да си стегне партакешите и да си обере крушите ми каза:
    - Виждам, че си харен и не държиш мъст, ама не позволяваш да ти се катерят по главата! Евала - твойта жена и краката ти да целува ще ѝ е малко! Толкоз женчовци иима, дето биха веднага се хвърлили пред тази пикла, че... айде сполай ти!
    Колата на бившата избръмча и замина и след нея и бабката си натовари тубите на една количка тип самоделка и си замина и тя, а другитте, които през това време наливаха вода ми сториха път да мина и да си напълня тубите.
    Аз направих тогава следното - една моя туба пълня, давах път на хората, после 2-ра, трета - все по същия начин. Мина един ожаднял господин с някакво литрово шише и всички вкупом му направихме диря, за да може да отоли жаждата си.
    Не знам какво е ставало повече. Не ме и интересува - мислех си малко след това да я поканя на кафе, заради старата дружба, заради уважението към нея, към родителите, въпреки, че такова от майка ѝ още от преди години не съм виждал, но после се сетих една призка на майка ми: "Човек трябва да има лична хигиена! Там, където веднъж си плюл, втори път не се обръщай!"
    Женицата, бог да я прости беше много справедлив и горд човек, и баща ми - също. Не можеха да понасят неправдите - не че аз мога, но все пак не съм толкоз като тях - те бяха като герб на града - не, че нямаха и те човешки качества и недостатъци, но в сравнение с останалите, които познавах - те просто бяха като богове - никога не ме изоставиха, но и никога не ме оставиха да си развявам байрака и да се правя на голямата работа! Всичко с мярка!
    Мнението на баща ми за тази същата беше: "... от де я намери таз пикла - я я разкарай - таз кобра не е за тебе! Има къде къде по-читави момичета, то туй хем не знае к'во иска, хем не знае с кого го иска!"