Сподели
Така, преди време моя много близка приятелка (да я наречем Елена) ме покани на селото си, за което тя ми беше разказвала много интересни истории и аз разбира се се съгласих да отида. Организирахме нещата и през априлската ваканция отидох. Изкарахме си невероятно, беше много забавно и се запознах с много хора, включително едно момче (да го наречем Кристиан), той беше доста по-голямо от мен (аз съм на 13, той е на 17). Честно казано почти не си говорих с него, но из селото започнаха да се носят слухове, че ме харесва и покрай това и аз започнах малко да го харесвам, но не се случи нищо между нас.
Прибрах се и още в същата вечер той ми писа, беше нещо от типа на кп, здр и т. н.
Писахме си малко и на другия ден той ми "предложи", аз му казах, че почти не се познаваме и той ми предложи да излезем за да се опознаем, аз се съгласих, но стана така, че той беше първа смяна, а аз втора и не излезнахме. Нещата съвсем утихнаха, спряхме да си пишем или го правехме много рядко. Но на скоро той ми писа и аз се присетих за него. Разпитах Елена (те се водят нещо като братовчеди и поддържат някакъв контакт) и тя каза, че всъщност има нещо и след доста молене я убедих да ми кажа, а това беше, че той се е отдръпнал от мен защото не е знаел родителите ми как ще го приемат и дали съм готова за по-сериозна връзка. Аз веднага поисках да му пиша за да изясним нещата, но тя ми каза, че не може защото той е казал само на нея и са щяли да се скарат. Съгласих се да не му пиша, но при условие, че тя ще говори с него и ще му обясни, че родителите ми знаят за него и нямат нищо против (то е така) и неговият отговор е бил:
Да, тя (аз) може да е красива и т. н.
Като я видях се влюбих, но просто мисля, че не е готова за връзката която искам аз, а и аз не мога да ѝ дам това което тя иска. Въпреки, че родителите ѝзнаят.
А най-лошото е, че спред мен той е прав, но просто не мога да спра чувствата си към него.

Нещата които ме притесняват са:
1. Че и аз не знам дали съм готова за сериозна връзка.
2. Имам е 5 години разлика, различни интереси и различни компании.
3. Не знам хората около мен (близките ми приятели) как ще го приемат.
4. Той е по-голям и нормално ходи на дискотека, понякога се напива, пиши наргиле и т. н.
5. Не знам какво ще иска от мен, защото до сега не съм била с токова по-голямо момче от мен.
6. Живея в малък град и новините бъзо се носят и се притеснявам какво ще кажат хората (да знам, че ще кажете, че щом мисля така още не съм готова за такава връзка, но спред мен е нормално, защото имаме 5г. разлика).
7. Не знам как стана, но покрай всичко това осъзнах, че наистина го харесвам и ме е страх, че ако се случи нещо между нас много трудно ще понесат края.

П. С.
Знам, че може би ви звучи смешно и си мислите, че просто се филмирам (може би след години и аз ще мисля така), но просто в момента той не ми се избива от главата и не знам какво да правя.
Между другото по всяко време мога да отида при Елена (на селото ѝ), ако искам да се видя с него защото той лятото си е там.

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (1)

  • #1 от Мъж, 46 години 29.07.2019, 21:08 Да кажем така.
    аз и жена ми сме с 9 години разлика - майка ѝ щяла да откачи като научила в началото. Сега само си мълчи, заради купищата глупости, които направи по наш адрес.
    Баща ѝ - лека му пръст (спомина се без време заради докторски простотии) беше казал: "Щом ТЯ го иска, ще го получи, а щом и той я иска, вратата на дома ми е отворена за тях, само като за гости!"
    Въпреки всичко първородното ни чедо го кръстихме на него и бабата беше много недоволна. Направо щеше да ни изяде с парцалите! Добре, че беше майка ми да помага и да остави малко поне - като семенце в характера на щерка ни.
    Голяма простотия беше това да се изцепиш, че той не е мъж, щото нищо не може да пофане от мъжката работа, при все това, дето сам съм си ремонтирал цялата вила, гаражите, плевника, електрифицирах си 3 етажна къща от до и съм си направил собствени генератори. Сигурно не ставам.. всъщност съпругата ми ми казва следното: "споко! ти ще влезнеш през парадния вход, а тя НЯМА да има и думата" и... то така се случи.
    13 години по-късно си имаме 11 годишна щерка, която, обаче казва на баба си следното (без аз да я подучвам!): "Бабо, защо толкоз много се правиш на голяма работа? Баба Недялка беше до мен и ме научи на много неща, а ти не искаш дори и да ми покажеш как да замеся от твоето тесто. Тати ми показва, ама аз искам аз да го направя всичко, а не някой да ми казва, като него, а ти дори не ме поглеждаш, а искаш да сме тука. " (те са от южното черноморие, а аз от централна България)
    Та сами си направете изводите. Не, че няма интерес у децата, но няма интерес у системата тези деца да са читави - самата система ги смазва, а после ??? После какво? Кой ще жъне плодовете на това невежество, което сеем днес и то благодарение на системата - защо? Толкова ли са важни 5G глупостите, като в момента и 4G и LTE са много и опасни?!?
    Не знам, но напоследък се сблъсквам все повече със закостенялото невежество!