Любовни истории

Любовта не умира, но убива

Сподели
Хора, помагайте, моля! Това, което ми се случи, продължава да ми се случва и то по доста определящ за живота ми начин:
Ситуацията е следната - Ситуацията е следната -преди две години се запознах с една жена, която е по-голяма от мен с 19 години.
Беше се разделила с бившия си мъж, за който каза, че я е тормозел 8 години - насилие, психически тормоз, бой, но тя все му давала последен шанс. Най-накрая взела решение и се изнесла. В този момент се запознахме. Той обаче продължаваше да й досажда по телефона и на живо, като ту я заплашваше, ту й говореше, че всичко ще се оправи. Тя заявяваше, че е отвратена от него и не иска да му дава повече шанс. Мъжът е без работа, имат две деца. По-възрастен от нея 5 години.
Развихме лични взаимоотношения, продължихме 3 месеца.
През това време всичко изглеждаше не идеално, а уникално, наистина неповторимо. И то буквално, не в баналния смисъл на думата. Дори сподели, че от такъв мъж като мен има нужда. Връзката беше ослепителна.
В един момент се скарахме за малко, след което тя заяви, че се връща при него. Исках да изясним проблема, да разбера грешката си, но тя каза, че не желае да изяснява нищо.
И ако си мислите, че тук е проблема - не е.
Естествено, че не исках да я оставя, но освен това и съжелявах, че се връща - не само, че силно се съмнявах в промяната на бившия, но и той не можеше да и предостави нормални условия за живот. Главното обаче си остана, че си ми липсва, просто ме допълва по вдъхновяващ начин. Не може да се опише повече.
След като се върна при него поддържахме само словесна връзка, главно по телефона. Не след много - месец два, тя започна да се оплаква от него, след още два каза, че и е разбил главата буквално. Чудеше се какво да прави, но не искаше да го напусне заради децата. Не искам да коментирам другите проблеми, които имаше заради новия си стар живот(финансови, психически).
Зачитах правото й на избор и до ден днешен го правя, разбира се, просто от време се чувах с нея, и за жалост споделяше все лоши новини.
Преди седмица ми каза, че ще го напуска пак, отива си при майка й на село.
Предложих й разговор и защита от бившия, тя откажа, без обяснение. Вече все по-рядко ми вдига и телефона.
Няма друг, аз и казах, ако има и е читав, ще я оставя да си живеят.
И като финал и то основен - тя е най-допълващата, която някога съм срещал, дори и след раздялата си с нея.
Минаха две години и стотици опити да я забравя. Не се получава.
Споделете, много моля, къде бъркам, какво трябва да направя.
Не мисля, че трябва да я забравя, а и не е нужно.
Желанието ми е момента да си заслужава.

Благодаря, предварително!

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (36)

  • #21 от Мъж, 33 години 02.04.2015, 19:19 И на мен ми се е случвало нещо подобно. Може би хората трябва да бъдам по-искрени един към друг, за да не се получават такива обърквания и разочарования. Не е много коректно да зарежеш някого, без да му обясниш причините за постъпката си и да го оставиш като в небрано лозе, да се мъчи да си обясни ситуацията сам.
  • #20 от Мъж 02.04.2015, 18:12 От автора: Първо към "Силует" - разбира се, че първо е отговорността към себе си, аз го правя за себе си, просто се съобразявам с чуждата гледна точка и не защото съм добър(не че е лошо да си), просто знам, че така стават нещата.
    Мисля, че без да искаме изместваме темата - в смисъл, отново се връщаме на момента с продължаването, момента с нейното желание, все обсъждани моменти, които мисля, че съм ги осъзнал и е нормалмно да е така.
    Защо продължавам, ще ви попитам - ако човек се задушава и вижда, че изход няма, това ще го спре ли да се бори?
    За това дали се съобразявам с нейната гледна точка - разбира се и го знам, по никакъв начин не очаквам насила, просто защото няма да получа нищо, да не говорим за неефективността на метода.
    Какъв метод търся от хората, които имат желание и възможноста за помощ? - Нали знаете, че понякога и двете страни си мислят, че няма начин за нещо, и в един момент може да се появи човек, обстоятелство, които да покажат, че все има някакъв начин.
    Затова по-скоро темата е за помощ относно нейната гледна точка, аз мога да ви отговоря, споделя много неща по моя проблем, но проблема е в това, как да открия причината за нейната пречка, дори и непроменима да е, което ще бъде странно, предвид, че всеки казва няма невъзможни неща, но все пак...
    Не за последно - разбира се, че първо търся грешката в себе си, дори за момента си мисля, че е в мен, именно за това е дискусията, защото не знам къде бъркам, не тя къде бърка, пък къде е грешката няма как да знам на този етап, не знам дори каква е.
    Разберете, ако мога да си позволя "лукса" да игнорирам проблема, мисля, че щях да съм го забравил. Той е взаимообвързващ.
    По коментар 17 - аз не търся жена, която да ме обича, аз приемам нещата когато се случат. Другото ми изглежда и го чувствам доста изкуствено.
  • #19 от Жена, 39 години 02.04.2015, 17:24 Мисля че е време да се обвържеш с госпожица която така-добре ти отговаря !ЕДИН ЗА ДРУГ СТЕ !
  • #18 от Анонимен 02.04.2015, 10:41 „Но не по-малко е и важна отговорността към околните „ Ами да де, първо към себе и и естествено към околните.
    „ Смятам, че любовта(в пълния смисъл на думата) е основна във взаимоотношенията, ако в нея и човека, с който правиш секс не може да имаш доверие за момента, всичко друго пропада „ - Е, не може да заключим че всичко друго пропада. Все едно ако не сме удовлетворени от любовта да приключим всичко, но има доста други неща, които са жизненоважни, не бива да ги подценяваме.
    „ Много успели и видни хора са казали, че любовта е на първо място „ Това ми харесва, но всички тия успели хора имат своите провали в любовта зад себе си, не всичко е песен.
    „Не само ти а доста хора се залъгват като класифицират човешките взаимоотношения като дребни аспекти от живота „ Не може да изопачаваш думи. Не са дребни и никой не е казал това, и аз не мога да давам обяснения за чуждите действия, защото моята истина е една, но на останалите е съвсем различна. Човешките взаимоотношения са сложни, понякога абсурдни , но как ще ги променим? Казах ти по-горе- всеки си знае за него си.
    „Тед Търнър последно заяви, че в основата на много терористични организации стоят неизяснените взаимоотношения на личностно ниво „ Тук вече има по-важни и по-различни фактори, но ще стане изключително дълго ако почнем да го осбъждаме. Остави ги тези работи на хората, които се занимават с това, защото нас ни интересува друго в момента.
    „ Идеята ми в момента е да ти кажа, че смятам проблема за по-сериозен, отколкото може би изглежда за повечето хора „ Сериозността на един проблем зависи от много неща, още повече, когато се отнася за любовна връзка . Разбирам те, знам че състоянието ти впоследствие на нещата, които са се случили не е за подценяване, но приеми нещата такива каквито са. Ще ти кажа нещо. Когато бях 8-ми клас ми подариха една плочка, надписът ме развълнува и впечатли много, а именно – „ За да се изправиш на крака не проклинай обстоятелствата- промени ги! „ Мислих дълго и опитвах, но установих, че това не става чрез натиск, не става едностранно, не стана както аз го исках.
    „Дори сега търся помощ основно за идея, която ще накара жената да си позволи да ми отговори, не търся причината от друг, от другите търся само метода. „ Ех, това звучи много наивно. За стотен път ще кажа, щом до сега не ти е казала, едва ли ще го направи ако ползваш какъвто и да е„ метод „ , но какво пък... дано да се изненадам този път и да не съм права ;)
    А относно „cherchez la femme „ ясно ми е значението и идеята на тази пре-мъдра мисъл, но аз лично мисля по съвсем различен начин, и за да стана по-ясна - винаги търся вината първо в себе си, а не се втурвам да хвърлям осъждения у другия човек, то верно много по-лесно е да обвиниш другата страна, но нека да не сме привърженици на по-лесното и елементарно, нека просто да упражняваме мисловна дейност и като големи хора да говорим открито, да търсим и откриваме грешките в синхрон, за да бъдат решени.
    ~ Силует ~
  • #17 от Жена 02.04.2015, 09:28 Авторе една жена, ако не иска да говори сама, няма как да я накараш на сила. Това не ти е робот за да го натиснеш и то да почне да ти обяснява. Щом не иска да говорите, значи за нея няма смисъл. Колкото и грубо да прозвучи - мисля, че и ти самият не я интересуваш като човек, като мъж. Разбирам, че сте имали хубави моменти, но те са били тогава. Тя е избрала живот без теб и не виждам как можеш да промениш това. А и щом са минали 2 години ... без да говорите....е време да продължиш и да не търсиш отговори на въпроси който няма смисъл да задаваш повече. Сигурна съм, че има жена която чака именно теб и ще иска да ти отговори на всичко и няма да те крие, все едно ти не заслужаваш да бъдеш обичан.
  • #16 от Мъж 02.04.2015, 00:56 Отговорността към себе си е от изключително, основно и запазващо личността значение, но не по-малко е и важна отговорността към околните.
    Идеите са основни мисли, аз се чудя каква е нейната идея или идеи, които и хрумват всеки път, когато я помоля да ми обясни.
    "Има доста по-важни неща, които биват неосъществени поради пренебрегването им, какво остава за тези на любовна тематика...? " - с това твърдение не се съгласявам, не заради нещо, напротив смятам, че любовта(в пълния смисъл на думата) е основна във взаимоотношенията, ако в нея и човека, с който правиш секс не може да имаш доверие за момента, всичко друго пропада, помисли над някаква произволна избрана ситуация от живота, ако искаш.
    Много успели и видни хора са казали, че любовта е на първо място, като не говорим за сладникава част, а цялото значение, най-вече изясняването на личността, в тази област. Тя е както семейството е градивната единица на обществото.
    Както казах пренебрежението на този род проблеми засяга доста тъжно бъдеще, което започва да набляга в световен мащаб. За да ти подскажа(защото не е задължително да се сетиш веднага закакво говоря) - Тед Търнър последно заяви, че в основата на много терористични организации стоят неизяснените взаимоотношения на личностно ниво.
    Припомням и известната френска поговорка, която гласи в превод "Търсете жената", която надявам се не ти звучи като на някои хора, че жената е в основата на проблемите, а просто почертава последиците от неизяснените или криворазбрани взаимоотношения. Има и още стотици пресни и други задълбочени примери, но мисля, че разбираш какво искам да ти кажа.
    И с всичко това не искам да кажа, че историята ми служи като рекламна цел на този проблем, изпозлвам тези доводи само заради това, което усещам, че не само ти а доста хора се залъгват като класифицират човешките взаимоотношения като дребни аспекти от живота. Идеята ми в момента е да ти кажа, че смятам проблема за по-сериозен, отколкото може би изглежда за повечето хора - не заради това, че се случил на мен, не заради факта, че е един от най-неосветените, а просто защото си е така, по мое виждане.
    И на последния ти цитат, - напълно съм наясно, че и двата трябва да участват в процеса, дори преди да започна да занимава странични хора с проблема, дълго време исках и опитвах сами да изясним нещата по между си и дори сега търся помощ основно за идея, която ще накара жената да си позволи да ми отговори, не търся причината от друг, от другите търся само метода. Ако някой знае каква е причинита, разбира се винаги го изслушвам и съпоставям с реалността.


  • #15 от Жена 02.04.2015, 00:14 „Идеята на обществото не е ли тези различия да бъдат съгласувани? „ Да, но когато хората са отговорни към себе си на първо място.
    „ Как едно толкова елементарно като действие на пръв поглед нещо може да бъде пренебрегнато само заради идеите, които могат да са причина за неговото неусъществяване? „ Идеите- главните мисли... Има доста по-важни неща, които биват неосъществени поради пренебрегването им, какво остава за тези на любовна тематика...?
    „ Защо ги има всички други проблеми, които съществуват - толкова ли е трудно просто да ги приемем „ Проблемите са част от отношенията между двама души, и невъзможността на хората да ги обсъждат и да търсят начин да ги решат е и причина за много недоразумения, за казани неправилно думи или за НЕказани правилно думи.
    „ Все пак, никакъв ли шанс няма за една проста развръзка на нещата? „ Шанс има, има и шансове, но е двустранно, и двете страни трябва да се постараят и да поработят върху тази развръзка .
    ~ Силует ~
  • #14 от Мъж 01.04.2015, 23:28 Напълно разбирам, аз също съм минал през гледните точки, които ми предлагаш, много добре знам, че всеки е различен, мисли различно, просто е друг човек. Идеята на обществото не е ли тези различия да бъдат съгласувани?
    Не знам как ти звучи, но как едно толкова елементарно като действие на пръв поглед нещо може да бъде пренебрегнато само заради идеите, които могат да са причина за неговото неусъществяване?
    Лично за жената, само това, че се изживява като мазохист ли(ако е така) я крепи и спира да съобщи причината. Просто да каже.
    Да се отнеме смисъла, имах в предвид, не за моментното състояние на нещата, а за онзи смисъл който ти посочва посоката, сигурен съм, че всеки го има, дори и лудият просто той е хванал твърде далечна и вредна за околните посока.
    И не на последно място, ако аз и всеки друг успее да се справи с такъв личен проблем, защо ги има всички други проблеми, които съществуват - толкова ли е трудно просто да ги приемем.
    Тези неща, не са това, което не ми дава да се откажа, предложенията, които ми отправяш ти и по-голяма част от хората, с която общувам, просто ме карат да се замисля над това.
    Все пак, никакъв ли шанс няма за една проста развръзка на нещата?
  • #13 от Жена 01.04.2015, 23:07 Ооо, при мен проблемите са доста по-различни и от друго естество, не мисля да ги коментирам, тук става дума за твойта ситуация.
    „Нормално ли е да игнорираме, в името, че така е било, значи така може да продължава? „ – Да, нормално е ( защото НЕнормалното за теб е нормално за друг )
    „ Това ли ни е еволюцията, за какво са ни всички тези институции? „ Еволюцията няма нищо общо с човешкия характер, с възпитанието и действията на хората. Институциите са по предназначение, но явно хората не им създават достатъчно работа.
    „ Не мислиш ли, че щастието и спокойствието имат преоритет пред баналността и небрежността? „ – Ооо, звучи много добре, и да – точно така мисля, но аз не съм всички и всички не са мен, дефакто – остави ги да си живеят в баналността и небрежността.
    „Всичко, за което си мислим, че има смисъл, има ли такъв ако се откажем от него? „ Предполагам – не! Но в определени случаи може да има, зависи от ситуацията.
    Например - Мислиш, че най-правилно нещо преди да заспиш е да се натъпчеш, но след минута-две решаваш да си легнеш гладен, отказваш се от храната. Това е временно решение, защото на другия ден пак ще имаш нужда от храна, нали? Следователно – има смисъл, но е по-различен.


    „ Кажи ми според теб това, което й се случва на нея, нормално ли е? „ - Мисля, че живеем в свят в който е пълно със откачалки, и да- нормално е, има много жени, които се изживяват като мазохистки, и биват тормозени психически и физически, но не правят нищо – просто си стоят и си казват „ Той ще се промени, аз вярвам „ .
    „ Сподели, според теб, игнорирането на очевиден проблем, по здравословно и плодородно ли е от опита за неговото решение „ Игнорирането на проблем е неправилно действие като цяло. Един проблем трябва да бъде решен, а не да бъде пренебрегван или игнориран. Решението / в случаят ви / изглежда по-здравословно и плодородно за теб, но не смея да гадая и за жената до теб.
    ~ Силует ~
  • #12 от Мъж 01.04.2015, 22:31 От автора: Примера за баба ти го разбирам добре, моята баба е същата. Има някои разлики: тогава времето е било друго - морала, ценностните системи, свободите, институциите. Другото, което не е за подценяване, била е бита, което е ужасно, но се съмнявам, че ако е издевателствал над нея по всякакви други начини(затваряне вкъщи, постоянен психически тормоз и други, за които не споменавам) без да я храни, а тя да се налага да го храни, наистина дали би останала. Като пак ти казвам имай в предвид времето и настройката на мисленето. И дори ако се абстархираме от тези неща - отговорими, моля:
    Нормално ли е да игнорираме, в името, че така е било, значи така може да продължава? Това ли ни е еволюцията, за какво са ни всички тези институции?
    Не мислиш ли, че щастието и спокойствието имат преоритет пред баналността и небрежността?
    Всичко, за което си мислим, че има смисъл, има ли такъв ако се откажем от него?
    Аз не се опитвам да разбера какво се крие в главата на другия, искам тя да сподели, ако си мислех, че дори може, щях да я оставя намира, дори в мислите си.
    За компромата - знам ли, но не всеки компромат е за убийство, не знам какъв и има ли такъв.
    Помисли реално, моля те, абстрахирай се от историята с баба ти, кажи ми според теб това, което й се случва на нея, нормално ли е, наистина ли това, което ми предлагаш е единственото решение, което съвремието ни може да ни позволи в този момент?
    И не на последно място по значение, сподели, според теб, игнорирането на очевиден проблем, по здравословно и плодородно ли е от опита за неговото решение.
    Интересно ми е какъв е бил твоят проблем.
  • #11 от Жена 01.04.2015, 22:02 Не не, просто всички сме различни – едни са невоверчиви а други твърде, че дори стават наивни, та накрая глупави. Границата между наивността и глупостта е съвсем тънка. Има разбира се и жени, които са доста добре в това отношение, в смисъл – жени на място, без театри, без недомлъвки, без глупости, без притеснения, просто директни жени. Та не може да слагаме всички под общ знаменател.
    Ти каза „когато започнахме връзката, отначало тя не искаше да споделям на никой за нея „ –Ето откъде е започнало всичко. Щом е искала да я пазиш в тайна – това е страхът и несигурността в нея, поне аз така го разбирам. Но после е почнала сама да казва – значи се е пречупила, и така нещата се заплитат още повече.
    „ Възможно ли е да има някакъв компромат срещу нея, с който да я държи? Изглежда ли ти възможно „ - Не, това не е филм. Да не би да е убила човек, та оня да е заснел клип? Вероятността от компромат някак не се връзва. Има жени, които дори и аз не разбирам. Ще ти дам един пример със баба ми. Мъжът и бил много ревнив, неговата ревност е била болестно състояние. Когато някой мъж минавал по пътя и поглеждал към къщата им, към прозореца- дядо ми почвал да крещи, че минувача искал да види баба ми и почвал да я бие. Пребивал я е много често, та дори не ходила на работа. По-голямата и дъщеря порастнала, и започнала да пита „ мамо, защо не го оставиш, той само те бие „ и баба ми казала „ за да не дойде един ден, в който ще ме обвинявате, че растете без баща... „ Не я защитавам, не мога и да я обвиня, тя си е била права за себе си. Така е и днес – всеки е прав за себе си.
    „ Имала ли си усещането, че нещо се случва, което ти се струва безумно и усещаш как става непроправимо, но не разбираш как и какво да направиш „ – Да, когато бях на 15-16.
    Случи ми се и преди 1-2 години, но разликата е, че не се задълбах, защото се уморих вечно да мисля и за двете страни, уморих се да търся истината от две различни гледни точки и да преосмислям нещата по два начина, колкото и да опитвам да го правя – хем е уморително, хем пак не е гаранция дали точно е така. Никога по никакъв начин не може да разберем какво се крие в мислите на човекът до нас, зад чаровната му усмивка и нормалното поведение.
    „Ако за всяко нещо, което не намираме решение си затваряме очите.... „ Да, това е много по-лесно за доста хора, приеми го, защото е факт и ти го знаеш. Не се затормозявай повече, защото едва ли ще проумееш чуждите постъпки.
    ~ Силует ~
  • #10 от Мъж 01.04.2015, 20:24 От автора: Разбирам, че жената е недоверчива по природа, това е нормално и полезно. Просто тук не виждам какво може да я плаши, аз се съгласявам при нейните условия, дори ако не иска никой да знае за разговора ни.
    Ще ти споделя нещо интересно - когато започнахме връзката, отначало тя не искаше да споделям на никой за нея, на мен тази "задача" не ми беше трудна, нито неразбираема, просто исках да сме заедно и това е- не споделих на никого, тя всеки път въпреки това ми повтаряше това и накрая сама започна да разказва... Не ми е проблем, просто ти го споделям.
    Що се отнася до бъдещето, както ти казваш, аз също мисля, че е от особено значение за живота ни, но не виждам как мога да открие сигурност и спокойствие при настоящите си условия на живот, аз й казах, ако има по-добра възможност - само да ми каже, няма да я притеснявам, можеше да посочи това като причина, тя е най-основателната според мен, но тя няма друг в този апсект, познавам се с нейни близки, не ме лъже. Да не говорим, че бившия-настоящ не й дава да излиза никъде от дома.
    Не разбирам, честно!
    Мислил съм си, възможно ли е да има някакъв компромат срещу нея, с който да я държи? Изглежда ли ти възможно?
    Имала лис и усещането, че нещо се случва, което ти се струва безумно и усещаш как става непроправимо, но не разбираш как и какво да направиш. Ако за всяко нещо, което не намираме решение си затваряме очите, докъде ли ще стигнем, а това не е нещо дребно и незначително, според моите представи.
    Няколко човека ми казаха, че подобна история е недопустима и най-вероятно съм си я измислил, дори близки хора.
    Представи си, че си видяла извънземно, и всички те убеждават, че няма и лъжеш. Дори сравнението е малко, в съотношение с това, което се случва.
    Невъзможността на тази история, засяга и друга тема, която за съжаление започва да оказва влиянието си в световен мащаб, но мяастото и не е за тук, в момента.
  • #9 от Жена 01.04.2015, 20:01 Да, аз съм жена, но съм импулсивна и крайна на моменти. Откровенността може да изиграе лоша роля, защото има хора, които знаят истината и я чувстват, но не са готови да я чуят, още повече от любимия / любимата.
    Страх, несигурност, заблуда, обърканост, раздвоеност, недоверие... това са малко от причините, които мисля че има. Според мен страхът е изиграл главна роля, най-вече за разликата в годините, защото тя със сигурност мисли доста по-напред в бъдеще. Все пак е жена със минало и доста житейски опит, със семейство както казах. Може би не иска да ти каже, защото знаеш какво става, когато стане дума за разликата в годините / единия почва да обяснява, че няма да я бъде, другият убеждава, че нямало проблем и всичко ще е на ред / и така двамата си защитават гледните точки, но този който си тръгва и оставя всичко зад себе си, и плаща цената да бъде сам, да остави любимия- всъщност става жертва на собственият си страх. Но трябва да разбереш, че не е лесно. Представи си ако ти си на 40 и се влюбиш в 20 годишно момиче. Допускаш ли, че след 1-2 години у теб няма да се роди страх, че тя е толкова млада, и би си намерила по-млад партньор? Помисли реално, защото аз смятам, че у теб би се родил и комплекс, и несигурност, и би се чувствал непълноценен, комплекса за малоценност съвсем не е за подценяване.
    Прав си, че дори в съда причините се казват, със сигурност това, че не знаеш причината не ти дава мир, но какво повече може да се направи? Ако искаш настоявай, покажи и че наистина е от изключителна важност за теб, кажи и че продължаваш да я цениш, и ти имаш право да знаеш какво се е случило и какво е довело обстоятелствата дотук, защото връзка се състои от двама души, така че пак ще кажа – твое право е да знаеш.
    ~ Силует ~
  • #8 от Мъж 01.04.2015, 16:50 От автора: Здравей, разбирам те напълно, надявам се, поне! Не ме е страх от нова връзка, не съм попаднал на подходящата, не обвързвам старата с новите, по никакъв начинм всяка една си е уникална.
    "Така ли откриваме истинската любов" - има в предвид точно това, което ти казваш, именно любовта не те открива, тя те връхлита, защо е нужно да се отказвам (аз все пак съм се отказал, нямам избор, но) от връхлитащата любов при условие, че няма видима причина.
    Иначе всяка при всеки проблем ще трябва да се отказвам с условието, че трябва да чакам наново да ме връхлети нова и никога да не изяснявам причините, защото просто така...
    Разбирай ме правилно, моля, аз най-много от всички искам да свърша с този случай, не защото го искам, а просто нямам друг избор, както ти казваш и почти всеки - трябва да се продължава напред.

    Иначе да те попитам - дори в съда, обясняват на осъдения защо влиза в затвора.
    Пак, повтарям, дано ме разбираш правилно.
    Интересно ми е, ти като жена, как мислиш - какво може да спре една жена да каже истинската причина за една раздяла, при условие, че нито някой я заплашва с нещо, нито я уговарям да се върне при мен след това?
    Има и още неясни въпроси, но поне на този ми отговори. Мерси!
  • #7 от Жена 01.04.2015, 14:22 Недей да се боиш толкова от грешките. Мислиш ли, че има човек който не греши или не е грешил? И каква е тази връзка без грешки??? Грешките си ги има, но важното е да има компромиси / тук всеки си разбира сам за себе си, доколко са нужни и кога се правят / .
    Това за улицата е интересно сравнение, но за съжаление не се връзва тук . Какво точно искаш да кажеш? Хем си отчаян от тази жена, хем заради пусти грешки се заражда някакъв страх у теб за нови връзки, и мисълтта, че някой може да сгреши те обърква . Ти имаш проблеми, това е очевидно. Пак ще ти кажа, ще повторя – щом до сега не ти е обяснила едва ли ще го направи, след толкова време. И честно казано любовта не е за страхливци...
    „ Всъщност така ли откриваме истинската любов, чрез проба до нагласа? „ - Явно не разбираш какво точно казвам, а пък това е абсолютна глупост. Любовта не се открива, тя се случва, тя връхлетява и т.н.
    Трябва да се освободиш от този страх у теб, защото не виждам как ще продължиш напред и ще се оправяш в живота. Бъди по-силен човече.
    ~ Силует ~