Любовни истории

Изневяра, любов и безразличие...

Сподели
Не мога да говоря с никой за това... а вече ще се побъркам, ако не споделя.
Със съпруга ми сме заедно от 13 години, имаме 2 прекрасни деца. Всичко си вървеше нормално докато не започнах нова работа при близък семеен приятел. С жена му сме приятелки, децата ни си играят и се виждаме редовно.
Започнахме да прекарваме по цял ден заедно в офиса, забавлявахме се, шегувахме се... приятели. До момента, в който той не ми сподели, че ме харесва. В началото го отблъснах, но после не можех да спра да мисля за него. Мина известно време и закачките преминаха в страст. В началото ме целуваше, галеше ме, говореше ми нежно. Правихме секс няколко пъти, в офиса, разбира се. Мислех за него денонощно, пишехме си смс-и, общувахме ... Но за краткото време на взаимно привличане в работата се случиха доста неприятени случки и той обвиняваше себе си. Защото всяко хубаво нещо, водело нещо лошо. С всеки един проблем той се дистанцираше, после пак обратно и така до последния път преди няколко дни, когато след страхотния секс ми каза, че ме харесва... гушкахме се и не исках да си тръгваме. След това ми каза индиректно да не се самозалъгвам и да не позволявам чувствата да надделеят. Нещо, с което бях напълно наясно, но не мога да контролирам чувствата си... Никога не съм си мислила, че ще се откъсне от семейството си и аз ще бъда по-важна. За него задълженията са над всичко. Аз също не бих зарязала семейството си. Но ми харесваше да имам толкова близък до сърцето си приятел и любовник.
След този случай се появиха още по-сериозни проблеми в работата и в офиса сме напълно дистанцирани. Не ме докосва, а дори не говорим за целувки. Спряхме телефонната комуникация по негова инициатива. Когато сме само двамата често нямаме какво да си кажем... или има прекалено много неизказани неща. Опитвам се да не го притеснявам и занимавам, защото знам, че е напрегнат. Много е възможно и той за това да страни. Но не мога да понасям мисълта да бъде толкова близо, а да не го чувствам близък...
Искам единствено да знам какво става в душата му. Знам, че ме харесва, но се контролира. Знам, че мога да го прелъстя, но дали това е решението? Не искам просто секс. Искам си общуването, споделянето, закачките.
Аз се промених в държанието си, но се чувствам толкова объркана... Само той ми е в главата. Трябва да говоря с него, но с всички тези грижи в работата, не мога да се насиля да го занимавам със себе си...
Дали това е някакво нормално влечение след 13-годишна връзка? Някаква криза или по-силно привличане...Не мога да отговоря. Предполагам времето ще покаже и всичко ще се върне на мястото си.

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (1)

  • #1 от Жена 06.02.2015, 10:11 Хората са казали от два стола на земята. Та и ти така. Не го преследвай, не досаждай, ако той иска да е с теб , ще разбереш.