Любовни истории

Една любовна история с не толкова щастлив край (по действителен случай)

Сподели
Всичко започна преди около 3 месеца когато забелязах, че моята по-малка 14 годишна сестра се отбелязва във Facebook с него от всякакви места. На неговата снимка си личеше, че е по-голям от нея и притеснена от това аз директно я попитах за какво става въпрос. Тя ми обясни, че всъщност дори не го в виждала и са само приятели, а се отбелязват само за да дразнят едно момиче, което му създаваше проблеми. Аз приех нещата, но реших, че поне ще се запозная с него за да съм сигурна, че всичко е наред. В началото й казах да му предаде той да ми изпрати покана за приятелство, но след като това не се случи реших да поема нещата в свой ръце. И така му изпратих покана и се запознах с него.
Започнахме да си пишем и да се опознаваме. Оказа се, че е на 20 години и наистина е свястно момче и нещата са такива, каквито ги описа и моята сестра. Така с всеки изминал ден пишехме все повече и повече. След като сестра ми разбра, че с него си пишем започнаха нейните изпълнения. Започна да ревнува и да си съчинява всякакви сценарий за нас двамата. Докато с него още не се бяхме опознали тя вече ни беше изкарала двойка, след което последва и историята за това как аз и той ще се женим. Започна да обяснява как щяла да дойде на въпросната сватба и да се напие, след което да го убие за да не можем аз и той да бъдем заедно и всякакви други нейни измислици.
Двамата с него реагирахме на всичко това като на шега и започнахме да се шегуваме на тази тема. Така с всеки изминал ден и всяка нейна нова измислица ние се сближавахме все повече и повече. Пишехме си от рано сутринта чак до късно през нощта. Случвало се е дори да оставаме до толкова късно че той да пропусне лекциите си в университета на другата сутрин само заради мен. Опознахме се за отрицателно време. Той момче на 20 години от Бургас, но сега живее и учи в София, а аз момиче на 16 години, което също живее и учи в София. Оказа се, че с него мислим еднакво за много неща и се разбираме много добре. И така една вечер навлязохме доста дълбоко в една тема и аз разбрах, че искам да имам нещо повече с този човек, както и че вече съм започнала да се привързвам към него. Симпатии от негова страна също не липсваха и не след дълго решихме, че и двамата искаме да се случи нещо повече между нас, но не искахме да бързаме. Така се появи и нашият девиз: „всяко нещо с времето си“. Тъй като обаче беше вече средата на декември той трябваше да пътува за Бургас за да прекара празниците със своето семейство. И така той просто замина, но не спряхме да пишем дори точно обратното започнахме да пишем много по-лични неща, които ме привързаха още повече към него. Съвсем скоро обаче нещата вече не бяха толкова розови.
Той избухва лесно и се ядосва за най-малкото, а аз съм по чувствителна и тези ни качества съвсем скоро дадоха резултат. Все по-често се карахме и водехме безкрайни спорове за всякакви глупости. Първият ни тежък спор беше на темата за една книга,която много от вас знаят, а именно 50 нюанса сиво. До онзи момент аз бях изчела и трите книги и тогава бях започнала да ги чета отново. Той обаче незнаеше за какво става въпрос и аз естествено му разказах. И така след като му казах моето мнение за книгата той много се засегна. Тъй като и двамата вече имахме чувства един към друг, той изревнува от това което казах за героят от книгата и стана големият скандал. Това беше нашият първи сериозен скандал след, който аз пролях първите си сълзи за него.
След това нещата обаче не се оправиха и споровете не спряха. Ако не през ден, то през два все спорехме за някаква глупост и така дни наред. Дни, в които въпреки всичко аз все повече се привързвах към него и чувствата, които изпитвах към него ставаха все по-силни и по-силни, докато накрая не си дадох сметка колко много съм се привързала към него и колко много го обичам вече. Въпреки, че се карахме постоянно аз нямах търпение да вляза в Facebook и да пиша с него. Освен всичките тези спорове и скандали ние пишехме и за много други неща, неща които компенсираха за всичко лошо и неприятно, неща някой от които ме разтапяха когато ги прочета, много мили неща, които ме накараха да го обичам още повече. Никога няма да забравя как една съботна сутрин той ме събуди защото беше сънувал кошмар. Естествено предната вечер отново бяхме останали до късно през нощта както и цялата седмица и аз нямах търпение да дойде събота за да се наспя, но не стана така както го бях планувала. На сутринта се събудих от телефона като изобщо не очаквах да е той и бях сигурна, че само ще погледна кой е и отново ще заспя, но когато видях, че е той разбрах, че е станало нещо. Отговорих му и той директно ми разказа за това, че е сънувал кошмар как ме губи и колко се е уплашил от това. В онзи момент вече бях сигурна, че не само моите чувства стават все по-силни, разбрах, че той също започва да се влюбва в мен. Бях на седмото небе от щастие. Това ми даде сили да продължа и вече бях сигурна, че щом чувствата ни са еднакви можем да се справим с всеки проблем. И въпреки всичките ни скандали и спорове аз вече бях привързана към него и го обичах истински и много силно. Бях готова да направя всичко за него и да преглътна всичко само за да бъда с него и единственото, от което ме беше страх беше да не се стигне до там, че той да не издържи всички тези скандали и да се откаже от мен и от нас. Бях сигурна в това, че ако останем заедно и се постараем ще успеем да изгладим всичко и да решим проблемите. Докато не се стигна до един сериозен скандал, скандал който сложи края на всичко хубаво и началото на много мъки и сълзи и за двама ни.
Отново се скарахме за поредната глупост, но този път беше по различно. Аз съм такъв човек, че трупам в себе и до онзи момент бях натрупала всичките ни предишни спорове и след поредния ни спор аз не издържах и се разплаках. Исках да се освободя от всичко, да изплача всичко и да ми олекне. Той обаче разбра за това, че отново съм се разплакала заради него и явно вече му беше писнало от всички тези наши спорове и просто сложи край на всичко. Каза, че не иска да има нищо между нас. В онзи момент аз се сринах. Не можех да разбера как стана така и защо се случиха така нещата. Постоянно търсех вината в себе си и се питах къде, в какво и кога сбърках. Дни наред аз не знаех на кой свят се намирам и постоянно плачех заради това. Бях изпаднала в някаква депресия, бях спряла дори да ям. Но с него не спряхме да пишем дори за ден. Даже си обещахме винаги да бъдем един до друг и да останем приятели. Въпреки че аз знаех, че не мога да бъда просто приятелка с него, не се отказах от това да пишем. Колкото и да ме болеше аз знаех, че ще ми е много по-трудно ако спра всякакъв контакт с него.
Всеки около мен забелязваше, че се случва нещо с мен, всеки ми казваше, че момичето, което стои пред тях все едно не съм и аз и, че съм заприличала на призрак. Не ме интересуваше нищо друго освен той. Постоянно мислех за него и затова как за секунди целият ми свят се обърна с главата надолу. Незнаех какво да направя за да си го върна, а го исках повече от всичко. Минаваха дни наред, аз бях във все същото състояние и нямаше промяна в нищо. Нито в чувствата ми към него, нито в нещата между нас, нито в това, че първата ми мисъл сутрин и последната ми мисъл вечер беше той.
Един ден, в който естествено пишехме, той спомена, че се е запознал с едно момиче. В първия момент това изобщо не ми направи впечатление. След време обаче все по често я споменаваше. Обясняваше ми как са излизали заедно на кафе и на други места. Започнах да се замислям дали не се случва нещо повече между тях. Дори бях сигурна, че е така самата аз усещах, че има нещо такова. След време го попитах дали наистина има нещо такова, при което той отрече всичко. Тогава ми олекна. Радвах се, че все още не е с някоя друга. Осъзнавах, че този момент ще настъпи, но не исках той да настъпва. И така дните си минаваха, ние продължавахме да си пишем и промяна не настъпваше в нищо.
Случиха се обаче някои други неща свързани с моята сестра, за които ако не беше той аз никога нямаше да разбера. Ако не беше той нямаше да разбера колко много всъщност ме мрази моята сестра и колко много ми е желала злото. Докато аз се опитвах да се сближа с нея, тя е мислила какво да направи така, че мен да ме боли. Сигурно изобщо нямаше да разбера ако с него не бяхме започнали да се преструваме, че ходим за да дразним моята сестра, а с течение на нещата и това момиче, което му правеше проблеми още когато се отбелязваше от всякакви места с моята сестра. Благодарение на цялата тази история с преструването, че ходим аз разбрах какво всъщност мисли моята сестра за мен. С него се редовно споделяхме разни снимки в Facebook и се отбелязвахме един друг за да ги дразним. И двамата имахме полза от това, но за мен означаваше много повече. С това преструване до някаква степен аз изживях това, което вече нямаше надежда да изживея с него. Макар и само в Facebook и на шега на мен ми харесваше да го правя и не го правех само за да ги дразня въпреки, че това беше началния замисъл, след това вече го правех и заради самата мен. И така дните минаваха, ние продължавахме да пишем всеки ден и да поддържаме тази лъжа, че ходим. Някак си започнах да приемам нещата и тъкмо си мислех, че започвам да се оправям докато не настъпи денят, в който отново се сринах.
Беше денят, в който точно трябваше да мина първа смяна в училище и с съучениците ми не се бяхме виждали от няколко дни заради ваканцията и естествено цял ден го бяхме обърнали на лигавене. Постоянно казвахме, че толкова смях не е на добре и, че някой ще реве след това и така и стана. Този някой бях аз. Естествено и в този ден, както и в всички останали ние си пишехме. Трябваше да остана до по-късно на училище, но нямах търпение да се прибера защото ми беше казал, че трябва да ми каже нещо важно, но ще ми го каже когато се прибера в нас. Усещах на къде отиват нещата и предчувствах това, което щеше да ми каже. И така и стана отново бях права и това, което си мислех, че ще чуя, точно това чух. Когато се прибрах той ми каза, че среща с друга. Тогава не поиска да ми каже как се казва тя, но и нямаше нужда да го прави аз бях сигурна коя е. Както и предполагах това беше въпросното момиче, с което се беше запознал преди време. И въпреки, че усещах, че има нещо такова отново се бях сринала. Отново бях спряла да ям дори този път беше по-сериозно защото бях започнала да свалям килограми без да правя нищо. Плачех постоянно и незнаех какво да направя и как да се справя с болката.
Но отново не спрях да пиша с него. Отдавна вече бях стигнала до там, че да не мога да спра да пиша с него. Още когато той сложи край на всичко между нас аз знаех, че въпреки всичко аз не мога да спра да пиша с него. Толкова много вече бях привързана към него и го обичах толкова силно, че нямаше да мога да преживея и това да изгубя всякакъв контакт с него.
Болеше ме да слушам как прекарва времето си с нея, какви изненади й подготвя или как ще ходи на вечеря в тях да се запознае нейните родители, а това означаваше, че нещата са наистина сериозни и, че те не се срещат от вчера. Но най-вече ме болеше от това, че си мислех, че той не е имал нищо сериозно към мен или дори да е имал нещо към мен е било нещо за момента. Болеше ме защото аз дадох много от себе си и си мислех, че за него изобщо не е било така. Не бях сигурна обаче дали е така защото той не е такъв човек и съм сигурна, че не би го направил, но той самия не ми показваше, че греша. И така реших, че няма да му показвам колко съм зависима от него, колко съм привързана към него и колко много го обичам, а просто ще му покажа, че и аз съм продължила напред както е направил той. И така времето си минаваше ние си пишехме всеки ден и нещата си бяха все същите. Той обаче все още си беше в Бургас. Трябваше да се върне малко след празниците, но вече наближаваше февруари, а той все още беше там.
Скоро наближаваше моят рожден ден и в един най-обикновен ден докато си пишехме той ми каза, че ще се прибира към София и то точно на рождената ми дата. Изведнъж се почувствах много добре представих си как ще дойде на рождения ми ден за да ме изненада или нещо подобно. Познавах го добре и знаех, че това е в неговия стил и най-вероятно ще направи нещо за мен или поне силно се надявах да го направи. И така навръх рождения ми ден момчето, което обичах толкова много и към което бях толкова привързана си дойде в София заедно с новата си приятелка, но изненада нямаше.
Макар и малко разочарована от това, че не се получи това на което се надявах вече си мислех, че нещата започват да се оправят. Бях му свикнала на избухванията, както и с мисълта, че той е с друга и бях сигурна, че вече няма какво да ме изненада или да ме разстрои, но уви пак бях в грешка. В един най-обикновен ден той беше решил, че ще си отмъщава за това, че предната вечер съм го била ядосала. Същият ден аз не отидох на училище защото имах друга работа. Една приятелка беше дошла с мен за компания и след като си свърших работата решихме да седнем в една сладкарница да пием кафе. В същото време аз отново пишех с него, но му бях казала, че ще тръгваме и че ще му пиша по-късно. И така си тръгнахме от мястото където имах работа и докато бяхме в трамвая на път към квартала, в който живея, аз реших да си извадя телефона за да проверя дали не е оставил някакво съобщение. И така и беше той ми беше оставил съобщение. В него пишеше, че ще си блокира профила в Facebook. Когато го прочетох аз се вцепених, сякаш нещо ме прониза в гърдите и не можех да мръдна от мястото си. Почувствах се ужасно и предадена. Мислех си, че всичко ще свърши и че повече никога няма да чуя него, мислех си, че просто вече се е отказал от мен и не иска повече да ме чуе за мен. Ужасих се при тези мисли. Веднага му писах, исках да разбера поне защо го прави. Той обаче беше решил, че няма да ми каже за какво става дума. Вече бях бясна на него и на себе си, че позволих да се стигне до там. Казах му някои неща, които не мисля, но от които той се засегна, след което ми каза, че няма никакво намерение да си маха профила, а просто е искал да ме ядоса. За съжаление обаче това не се случи. Аз не бях ядосана, бях наранена. След като прочетох това съобщение до момента, който разбрах, че няма да си маха профила аз бях изпаднала в някаква криза. С моята приятелка стигнахме до въпросната сладкарница и в момента, в който седнах на масата аз се разплаках. Не ми пукаше, че някой може да ме види единственото, за което мислех беше, че исках да разбера защо го прави. Седях и плачех на стола и пишех с него. Молех го да ми каже защо иска да си блокира профила, но той не отстъпваше. И така в продължение на около половин час аз на спирах да плача и да му се моля да ми каже какво се случва. Накрая вече не издържах и му казах някой доста груби неща, които изобщо не мисля, но исках да го заболи така както ме болеше и мен. След тези думи той ми каза, че всъщност изобщо не е имал намерение да си блокира профила, а е искал просто да си върне за предната вечер когато съм го ядосала с това, че съм качила снимка на която съм отбелязала друго момче. След като разбрах как стоят нещата отново бях като тресната. Чудех се защо е искал да си върне за нещо такова по такъв начин. Не след дълго обаче разбрах всичко.
Естествено продължихме да пишем без да спираме и за ден. И така преди няколко дни задълбахме доста по темата за онова съобщение за блокирането на профила му и стана ясно, че той изпитва същото към мен, както аз към него. Той също ме обича силно и държи на мен, но не можем да бъдем заедно. Той иска да бъде с момиче, с което ще има сигурност и на което знае, че ще може да разчита да бъдат заедно завинаги и тъй като аз съм само на 17 той просто не се чувства сигурен да има такава връзка с мен, въпреки че ме обича толкова силно колкото и аз него. Аз съм готова на такава връзка и я искам, но не мога да го убедя в това. Той просто не се чувства сигурен в такава връзка с мен и аз го разбирам напълно. Не му се сърдя за нищо и не го обвинявам за нищо. Нещата просто стоят така и не мога да направя нищо по въпроса, все пак на сила хубост не става. Сега вече като знам, че той изпитва силни чувства към мен съм дори по-добре. Сега знам, че съм грешала когато си мислех, че той не е имал нищо сериозно към мен и се радвам много за което. Той винаги ще означава много за мен и дори да не можем да бъдем заедно аз винаги ще бъда до него, както и той до мен. За мен той винаги ще бъде много повече от просто приятел, както и аз за него. Не съжалявам за нищо, което се случи, както и той също. Единственото за което съжалявам е че нашата история не завърши с щастлив край, но явно просто така е трябвало да стане. Никой незнае какво ще стане утре. Най вероятно ще срещна някой друг когото ще обикна, но него никога няма да забравя в това съм сигурна. Дори си мисля, че сега след като сме наясно с нещата станахме още по-близки.
И все пак нашата история не свършва дотук ние ще продължим да поддържаме контакт и кой знае може би някой ден ще се видим, но за сега си оставаме с чата в Facebook. Скандали с сигурност ще има и за напред, но сега и двамата сме сигурни в другия и в това, че нито аз ще го оставя, нито той ще остави мен. Сега за нас започва една специална връзка. Връзка в която и за двамата другия ще бъде нещо повече от просто приятел…..!

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (6)

  • #6 от Жена, 16 години 08.02.2017, 08:53 Историята много ми харесва! Аз съм само на 16години и никой не се влюбва в мен. Аз харесвам едно момче от моя клас, но незнам дали той ме харесва. Той няма гадже. Държи се хубаво с мен. Как да разбера дали и той ме харесва?
    Моля ви помогнете ми.
  • #5 от Жена 24.09.2016, 20:25 Според мен щом са се обичали силно е трябвало да се съберат. Не е важно на колко е единият и на колко другият. А споровете може да ги решават заедно.
  • #4 от Жена 09.03.2015, 11:37 Съгласна съм с предните два коментара. Не може да живееш в нереален свят и "връзката" ви да се крепи само на чатове..!?! "Погледни" извън facebook и си намери реално гадже
  • #3 от Жена 09.03.2015, 11:04 Като начало трябва да осъзнаеш, че това не е любов. Вие дори не сте се виждали, а какво остава друго. Порасни и спри да живееш в измислен свят. Момчето си живее живота и хич не го интересуваш.
  • #2 от Жена 09.03.2015, 07:02 Бахти дългата история.Дълга ама много тъпа и скучна.
  • #1 от Жена 08.03.2015, 22:59 Извинявай, но в целия този роман аз никъде не видях любовната история. Не знам какво си си въобразила,но те съветвам да отидеш на психолог, защото проблемът ти е сериозен. Не можеш да живееш в един виртуален нереален свят. Та вие дори не сте се виждали на живо, просто един увлекателен чат в който не виждам и капчица действие. Ясно е че той просто се развлича с теб, не виждаш ли неговият живот си е нормален излиза с приятелка, ходи на лекции, забавлява се, но ти къде се вписваш тук. Според мен не си струва, запознай с някое друго момче и то на живо, станете приятели после и повече ако си струва. Но просто да се измъчваш с един непознат, няма смисъл. Чата е безсмислена история. Не виждаш ли, че живота си ти минава в едно сиво ежедневие изпълнено с някакви отопии. Най-добре престани да пишеш с него, блокирай го ако трябва и започни да правиш нормалните неща също като него.