Сподели
Здравейте. Момиче на деведнадесет години съм. Занимавам се с танци и изкуство.
Както всеки млад човек обичам да ходя на дискотека. Миналият сезон и танцувах в такава. Всичко беше прекрасно. Танци, алкохол, готини хора. Винаги съм била против наркотиците и ме беше страх от тях.. Но всичко започна от там, че реших да пробвам, само за да видя какво е. Бях убедена, че не мога да се зарибя и да стана зависима, но уви. За да не се чудите какво съм взела.. ами бялото прахче, така да го нарека. Почна се с един път на седмица, след което дозите почнаха да се увеличават несъзнателно, исках още и още. Както предполагате парите в един момент свършиха, започнах да продавам някакви вещи.. Усещах че нещата не вървят на добре..
Бях зависима.
И така в продължение на почти година.
Тотално се промених. Изгубих желание за всичко, освен ако не бях под въздействието на наркотика, нараних много хора, включително и родителите ми. Отслабнах много и твърдях пред тях, че е поради причината, че не ям, за да бъда във форма.
Но се стигна до там, че майка ми разбра.. Не беше красиво.
Заминах да работя на морето за 3 месеца. Спрях нещото и не бях докосвала нищо на морето, имах нуждата психически, но се спирах.
Бях категорична, че няма да започна отново.
Върнах се от морето и на следващия ден си взех отново. Чувството беше прекрасно..
Ден, два, три, цяла седмица.. още и още..
Чувствах се добре.
Отидох на кастинг за танцьорка в една дискотека и ме взеха. Бях измислила и план как да прикривам новата си работа и всичко щеше да бъде прекрасно, забавлявайки се и изкарвайки пари.
Докато наще не ми казаха да се прибера по-рано. Усещах, че има нещо.
Прибрах се и майка ми започна да плаче..
Беше намерила пликче от "нещото".. Цялата изтръпнах. Не знаех дали да лъжа или да им кажа истината. Защото ако излъжа може да стане по-зле, а ако кажа истината.. чао с новата работа..
Но в крайна сметка им казах истината.. Следват тестове, психолози, вечерен час, прекратяване на контакти и т. н.
В момента пиша това и плача.. тотално се сринах и не мога да осъзная още, че се е случило. Те никога няма да ме погледнат по същия начин, когато си бях Аз..
Чувството, че няма какво повече да направиш е необяснимо ужасно. От перфектния живот, който имах, направих така че всичко да се срине за миг.
И на каква цена?..
В момента просто се моля на Бог и си пожелавам всичко да се оправи, да имам волята това да не се повтаря, да бъда в добри отношения с родителите ми, да си върна приятелите и да правя това, което най-много обичам да правя от всичко на света... Да танцувам!
Не пожелавам и не препоръчвам на никого да минава през това, склонна съм да помогна на всеки, който усеща че тръгва по този път и не се чувства никак добре.
Радвам се, че го споделих с вас, благодаря :))

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (0)