Сподели
Във всичко. Почти не остана нещо в което да вярвам че има смисъл :(
Незнам какво се промени в мен. Плача когато пиша това....
От последните около 2 години, не мога да си обясня защо се промених така
Вече няма грам наивност в мен. Щастлив съм, но някак си не се радвам на почти нищо.

Имам човек до мен, дом, бизнес. Но....... и аз незнам как да го обясня.

Не обичам да "досаждам" на никой. Не обичам да се запознавам с нови хора. Дори и тези които познавам отношенията са ни служебни или свързани с работата.

Затворен съм, пълно е с хора които не споделят, само се оплакват, слушат те, а погледа им празен.

Позволих си да рискувам скоро и се запознах се човек, почти случайно, допадна ми, просто ей така, незнам защо проявих наивност да споделям. Обвинявам се че понякога споделям, а никой не се интересува. Гледат те, слушат те, и всичко е без смисъл.

Плача сам със себе си. Последните два дни плача. Имаше период в който исках да плача, но не можех.

Честно, от около две години разбирам хората които се самоубиват. Не смея да направя заключение.

Снощи си легнах и към два часа плаках. Плаках затова че съм един затворен тип, че съм се родил в неправилното време, може би и при неправилните хора, а може би че и природата ме е създала такъв.

Светът за мен е студено място :( И не виждам кога ще намеря смисълът да правя каквото и да е.

тъпо, тъпо, ужасно тъпо ми е!

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (1)

  • #1 от Мъж, 34 години 05.08.2019, 10:29 Здравей ! Така както звучи водиш съвсем нормален живот и няма нищо което да е деградирало до таков аниво, че да стигаш до такива състояния ! Да приемем факта, че около нашата възраст човек усяда и живота почва да се точи като една рутина без да предлага нещо особено интересно.... и намен ми се случва да се бъгна и то с дни понякога. Това което помага е да намериш фокус в нещо което ти харесва като занимание или хоби. Аз лично преподавам бойни изкуства от години и имам групи за деца и възрастни като това за мен е огромен отдушник за напрежение и начин да избягам от ежедневието. Особено с децата се чувствам на седмото небе и полезен за някой, начина по който ме гледат, как опитват да ми угодят постоянно и да ме копират във всяко мое действие, колко са горди с наученото и как ахват родителите когато наблюдават на какво са способни малките вече. Чувствам се на място и полезен а след като изляза от клуба, всичко тегаво ми изчезва и съм спокоен като новородено! Стрелям с лък често, ходя да катеря, ходя на фитнес, дълги преходи из гората до някоя хижа и какво ли още не. Предполагам си се застоял наедно място и го усещаш че си изгубил инерция..... Недей да се самосъжаляваш а намери нещо което да правиш и да ти е отдушник като мен. Когато ударих период като теб преди няколко години се реших и говорих с психолог като се оказа че при всички на определена възраст (различно за всеки) се получава хормонален дисбаланс и се проявява това състояние което описваш. Даде ми леки успокоителни да приемам за няколко месеца както и насока как да насоча фокуса си към нещо ново и предизвикателно и за под една година се оправих и нервите се успокоиха !!! Иди поговори и ти и задължително си намери отдушници като мен иначе всичко се трупа и става много сериозно !!!!