Сподели
Здравейте! Имам проблем, който реших да споделя в този сайт. Проблемът ми е това, че имам много странни комплекси. Не, че съм комплексарка или подобни, не съм злобна. По принцип не смятам, че проблемът ми е във външния вид, ами в това - как ме възприемат останалите на моята възраст. Не съм от най-хубавите, но не съм и от най-грозните. По килограми смятам, че съм средна - нито слаба, нито пълна, но имам странни комплекси, като например - срам ме е да се появя с някоя нова дреха на училище, защото ме е страх от чуждото мнение. Знам, че ще ми дадете съвет да не се влияя от мнението на другите, но не е толкова лесно. Също ме е страх лятото да изляза с къси панталонки. По време на училище постоянно си втълпявам, че някой ме е погледнал криво или че някой ме обсъжда, но всъщност това си е само в моята глава. Нямам никакви приятелки. Като отивам на училище ме е срам да влизам през главния вход (имаме няколко входа). В класа ми всички се държат с мен като с боклук, въпреки че нищо не съм им направила. По принцип съм с висок успех в училище, но през последната година много го смъкнах точно заради нещата, изброени по-горе. Често се затрварям в стаята си и не спирам да плача. Стигала съм да мисля и за самоубийство, но в крайна сметка го изключих от вариантите, защото с това ще докажа колко съм слаба.
Моите родители виждат колко се измъчвам и дори са ми предлагали да ме водят на психиатър. Много ме е страх да не се увеличат комплексите ми. Вероятно ще ми кажете да залягам над ученето и да не мисля за социалния ми живот, но аз така или иначе уча много. Моля ви, дайте съвет!

Какво да правя?

Виж резултатите

Добави коментар

Моля, не споделяйте лична и контактна информация за вас или други лица (телефони, skype, e-mail, други)! Ако публикувате коментар като регистриран потребител, другите потребители могат да ви пращат лични съобщения.

Коментари (6)

  • #6 от Мъж, 30 години 06.03.2018, 00:42 Гласувах в анкетата. Май имаш социална фобия - както си описала някои неща в историята ти.

    Номер 5, приятно ми е да видя колежка социопат. ;) Аз пък не съм като Брад Пит и съответно също съм нарочен, напоследък се боря със себе си, за да помогна някак на близък човек, а като капак също ми шумят ушите (да не е епидемия). Просто исках да ти кажа, че знам какво ти е. Бъди горда неАнджелина Джоли!

    Твой колега неБрад Пит.
  • #5 от Анонимен 29.07.2016, 22:01 Може и да си по-зле. Например на 29 да нямаш приятел, когато хората те видят, да се правят, че не те виждат и да стискат палци да не ги заговориш, защото щом не си Анджелина Джоли, значи си социопатка. Работата ти да е временна, да ти шумят ушите и никой лекар да не знае защо го правят, да са ти сервирали крайно травмираща новина за близък човек, която тепърва да се мъчиш да приемеш, но дори и без нея да се чувстваш изцедена и да не знаеш акъв е смисъла на цялата гавра с теб. Та спокойно - дори не знаеш какво е да си зле! Тепърва се трупа и в един момент ще ти липсват тези години.
  • #4 от Анонимен 03.05.2016, 16:58 Мило момиче, радвай се че родителите ти забелязват какво ти е, защото 90% от родителите са заети с работа в кавички и забравят че имат деца. Послушай ги и отиди на психолог а не на психиатър. Има огромна разлика. Психиатъра е за лудите, а ти не си такава.
  • #3 от Жена, 13 години 23.07.2015, 15:19 Първо отидете на психолг защото има разлика между психиатър и психолог:
    Психолога те изслушва и ти дава съвети и т.н.
    Психиятъра е същото само, че ти шретписва хапчета...
  • #2 от Мъж, 25 години 22.07.2015, 18:18 Радвай се че имаш такива родители, защото повечето не забелязват децата си. Можеби си като мен социопат, аз никога нямам трайни приятели и винаги избягвам запознанство с хората или тълпите просто виж как можеш да се промениш докато си малка
  • #1 от Мъж, 45 години 22.07.2015, 13:57 Страдаш от липса на самочувствие.Не е лошо да се срещнеш с психолог.Надявам се заедно да отстраните проблема,сама трудно би се справила.